Държавата доволна от работата си по ромската интеграция за 10 години 04.05 | 13:54

Правителството прие годишния мониторингов доклад по изпълнението на 10-годишната Национална стратегия за интерграция на ромското малционство, чието действие приключи през 2015 г. В доклада се посочват редица положителни резултати в ромското приобщаване към българското население след прилагането на конкретни мерки от страна на държавата. Това става ясно от съобщение на пресслужбата на правителството след днешното му редовно заседание.

"Одобреният от кабинета документ е административен мониторингов доклад за 2015 г., който отчита напредъка по изпълнението на Националната стратегия на България за интегриране на ромите (2012-2020) и на общинските плановете за действие за изминалата година. Във връзка с приключването на десетилетието на ромското включване 2005-2015, в доклада е отразен и приносът на институциите за периода, в който се изпълняваше международната инициатива", се посочва в мотивите към доклада.

В него се твърди, че благодарение на прилагането на конкретни мерки се отчита: положителното въздействие на развитието на здравното и трудовото медиаторство; голям брой местни инициативи в гетата, осъществени от общини и неправителствени организации по всички приоритети; подобрената координация в работата между институциите и гражданските организации на ромите.

Като "успешен подход за справяне с комплексните проблеми, прилаган през отчетния период", се посочва "възприетият интегриран подход, съчетаващ и допълващ мерки по различни приоритети и обединяващ ресурси от различни програми и източници.

"Този подход е заложен във всички оперативни програми и ползите от неговото прилагане ще могат да бъдат оценени на по-късен етап", уверяват "оценителите" на ромската интергариция в България.

Докладът сочи "активно изпълнение" на проекти и дейности през периода 2010-2014 г., което е свързано с "по-рационалното използване" на средствата от държавния бюджет, на финансовите възможности на европейските структурни фондове и най-вече на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г., както и на допълнителните финансови механизми като Българо-швейцарска програма за сътрудничество, финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкият финансов механизъм (2009-2014) и други донори.

"Въпреки постигнатия напредък, предоставен в информацията на институциите, налице са и редица трудности", признават все пак авторите на доклада. И прехвърлят цялата вина за буксуването на интеграционния процес на "ниската мотивация на част от родителите от ромския етнос за получаване на образование на техните деца".

След което в документа се изброяват абсолютно същите проблеми на циганската общност в България , известни и непроменени от десетилетия, като не се пропуска и най-съществения от тях – змаргинализирането на по-голямата част от ромите.

"Все още много млади роми продължават да остават без подходящо образование, рано да напускат или да не тръгват на училище; ранните бракове; включването в адекватни обучения и създаването на устойчива заетост; подобряването на пригодността за намиране на работа на младите хора, които не работят, не учат и не се обучават. Предизвикателство остава обособяването на маргинализирано малцинствено население в изолирани махали, водещо до социална изолация на жителите на тези квартали, до влошаване на жилищните условия на мнозинството от жителите им, до проблеми с изграждането и поддръжката на инфраструктурата и хигиената и трудности при осигуряването на услуги", констатират авторите на доклада, които преди това изброяваха и добрите резултати.

Експертите по приобщаването на циганите към българите отправят и препоръки към институциите, местните власти, неправителствените организации, включително и работещите в областта на правата на човека. От тях обаче изобщо не става ясно, че има какъвто и да било напредък в интеграционните процеси.

"Остава предизвикателството заинтересованите страни да работят за намаляването на социалните дистанции между част от ромите и неромите, за което важен фактор са икономическите причини, но не малко значение имат и битуващите все още негативни стереотипи. Преодоляването на тези предизвикателства изисква участието на цялата общественост, още по-активното включване на целевите групи в процесите на формиране и изпълнение на национални и местни политики, инициативи за популяризиране на културната идентичност на етническите общности, на добрите примери, постижения и др.", отправят като съвет наблюдателите в доклада.