ЕК предлага нова рамка за управление на кризи във финансовия сектор 20.10 | 15:49

Кризата ясно показа, че когато една банка има проблеми, тези проблеми могат да обхванат целия финансов сектор и дори да излязат извън пределите на дадена страна. Тя също така разкри, че липсват системи за управление на финансови институции, които изпитват затруднения. Съществуват твърде малко правила за мерките, които трябва да бъдат взети от властите в случай на банкова криза, коментират от Европейската комисия.

Ето защо държавите от Г20 излязоха с общото становище, че е необходимо създаването на рамка за предотвратяване на кризите и за тяхното управление. В отговор на тази необходимост Европейската комисия днес представи плановете си за рамка на ЕС за управление на кризи във финансовия сектор. Това е първата стъпка към бъдещи законодателни промени, които се очакват до пролетта на 2011 г., за създаване на всеобхватна рамка за управление на кризи за банки и инвестиционни дружества.

Съобщението на Комисията очертава основните елементи на законодателните предложения на Комисията, предвидени за следващата година, и е плод на интензивните консултации през последните месеци. Освен непосредствената необходимост от установяването на ефикасни механизми за управление на кризи във всички държави-членки, Съобщението представя и „пътна карта“, подсигуряваща дългосрочна перспектива при разглеждането на основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, за да се създадат условия за гладко управление на кризи.

Новата рамка, очертана в Съобщението, ще бъде с широк обхват и има за цел да предостави на властите общи и ефективни инструменти и правомощия за справяне с банковите кризи на възможно най-ранен етап, както и да предотврати прехвърлянето на разходите върху данъкоплатците. Наборът от мерки включва:

• Подготвителни и превантивни мерки, като например изискването институциите и властите да подготвят планове за възстановяване (за случаите, при които дадена банка е изправена пред сериозни затруднения) и планове за преобразуване, за да се подсигури подходящо планиране на финансовия натиск или фалит (планове за преструктуриране при извънредни ситуации — „living wills“).

• Правомощия за предприемане на ранни мерки за разрешаване на проблемите преди те да са се задълбочили, като например правомощия на надзорните органи да изискват смяна на ръководството или да изискват от дадена институция да приложи план за възстановяване или да се откаже от определени дейности, които представляват прекалено голям риск за нейната финансова стабилност;

• Инструменти за преобразуване на проблемни банки, като например правомощия за придобиване на фалираща банка или компания от страна на стабилна институция или за прехвърляне на целия бизнес или на част от него на временна „мостова“ банка, която ще помогне на властите да подсигурят приемственост за важни услуги и да подходят методично към управлението на фалита;

Никоя структура не трябва да бъде смятана за „прекалено голяма, за да бъде оставена да фалира“. Основната цел ще бъде да се подсигури, че банките могат да фалират без да създават рискове за общата финансова стабилност. Това означава, че банките могат да бъдат преобразувани по начини, които минимизират рисковете от разпространение на кризата и подсигуряват приемственост за ключови финансови услуги, включително непрекъснат достъп на клиентите до техните банкови сметки. Рамката трябва да представи разумна алтернатива на скъпите спасителни планове за банки, на които станахме свидетели през последните няколко години.

Европа също така е изправена пред следния проблем: много банки извършват операции в цяла Европа, но не съществува система, която да следи за трансграничните последици от евентуален фалит на такава паневропейска банка. Ето защо от ключово значение е създаването на ефективни правила за възможно най-тясна координация и сътрудничество между властите, за да се минимизират каквито и да било неблагоприятни последици от фалита на трансгранична банка. Комисията предлага да бъдат доразвити съществуващите вече надзорни колегиуми (групи от национални надзорни органи), за да бъдат създадени колегиуми за преобразуване на проблемни банки (които ще обединяват надзорните органи или съответните национални органи за преобразуване) за нуждите на подготовката за кризи и управлението на кризи. Комисията също така ще предложи новите Европейски надзорни органи, и по-специално Европейският банков орган, да играят координационна и подкрепяща роля в кризисни ситуации без да оказват въздействие върху фискалните отговорности на държавите-членки.

Както вече беше посочено в Съобщението относно фондовете за преобразуване на проблемни банки от май 2010 г., Комисията също така предлага да бъдат създадени национални фондове въз основа на вноски, направени от банките, за финансиране на разходите за бъдещи мерки за преобразуване и за да се подсигури, че преобразуването на дадена банка е реална възможност. Понастоящем моралният риск съществува навсякъде в системата, тъй като няма алтернатива на спасителните планове от страна на държавата. Наличието на общи механизми за финансиране, чрез които се избягва използването на средства на данъкоплатците, следва да задълбочи трансграничното сътрудничество и да улесни предварителното планиране на подялбата на разходите за преобразуването на дадена трансгранична институция.

И накрая, Съобщението представя пътна карта за мерките, които трябва да бъдат взети в по-дългосрочен план с оглед на създаването на по-цялостна рамка за управление на кризи, по-специално по-пригодена към интегрираните европейски банкови групировки (т.е. банки, опериращи на европейско равнище). Комисията възнамерява да проучи необходимостта от по-нататъшна хармонизация на режимите за банкова неплатежоспособност с доклад в края на 2012 г. и, наред с прегледа на Европейския банков орган през 2014 г., ще прецени как най-добре може да бъде постигната една по-интегрирана рамка за преобразуване на трансгранични групировки.