"Най-много искам здраво и щастливо детенце..." 18.11 | 11:05

300 000 семейства у нас имат репродуктивни проблеми, като бройката е неофициална, показват данните на фондация "Искам бебе".

За тези семейства предстои тежкото изпитание на процедурата по ин витро, която да им даде шанс за наследник, но и сблъсък в много случаи с нетактичност, неразбиране, бездушие. iNews се запозна отблизо с темата и с този първи материал от няколкото подготвени по нея ще ви запознаем с Ана. Името е условно, но жената е реална, предстои ѝ ин витро процедура и се надява след 9 месеца да има бебе.

"Странно е, че хората реагират, сякаш казвам, че имам броени дни живот...", сподели тя. И обясни какви са първите обстоятелства, които посрещат тръгналите по трудния път за ин витро процедура.

Дълъг ли е пътят до решението за ин витро?

- За нас със съпруга ми – не, не беше. Решението дойде само, с поставяне на диагнозата от лекарите. Не се чудихме "дали" или пък "а сега какво"...

Какви са въпросите, които се въртят в главата на една жена, която иска да стане майка и то по този начин – чрез ин витро?

- Предполагам същите, като при всяка една жена. С един повече – ще стане ли? Желанието да стана майка е толкова силно, че най-много ме вълнува дали ще съм добра майка. И разбира се, най-много искам здраво и щастливо детенце... Едва ли се различавам от останалите жени. Това, че при мен има проблем и не мога да забременея по естествен начин, не прави нещата по-различни. Те са само по-трудни и зависят и от външни фактори.

Кой е най-сложният от тези въпроси?

- О, те всички са простички. Ще имам ли дете, ще бъда ли добра майка...

В момента тръгва кампания, насочена към мъжете, тъй като се счита, че голяма част от задръжките в обществото по темата се дължат на нежеланието да се признае този проблем от тяхна страна? Ти сблъска ли се с този проблем?

- Не, и то не, само защото проблемите са при мен, а не при него. Вярно, мъжете по-трудно споделят лични неща, каквото е безплодието. А оказва се тези, които имаме репродуктивни проблеми, сме много. Странно е, че хората реагират сякаш казвам, че имам броени дни живот... Виждам едни тъжни погледи и леко съжалителни... Неадекватно е.

Какви са първите стъпки, които се предприемат след решението?

- Започва лутане къде да отидеш... За мен това беше много трудно. Има много клиники/центрове за ин витро и много различни мнения за това кой лекар е най-правилният избор.

Казваш, че не си чела по форумите, защо?

- Знам от опит, че прочетеното във форум би могло да бъде много объркващо и подвеждащо - от там и плашещо. Затова реших да прочета, само колкото да знам в най-общи линии какво е ин витро...

Изборът на лекар и клиника явно не е лесен - какво е това, което те притесни и отблъсна и какво беше решаващо при избора на лекар и клиника?

- Много сме тези с проблеми, поради което и часове се записват за след месец – два. В един от най-хвалените ин витро центрове, ми предложиха да дойда през февруари 2012 г., за да си запиша час за 2013 година.

Направих консултации с двама лекари от т.нар. реномирани клиники и не избрах никого от тях. От друго място се отказах, защото е в Пловдив. Разстоянието е голяма пречка заради ограниченото под часовник време, пък и заради разходите по пътуването.

От първата клиника ме отказа отношението. Отново става въпрос за реномирана клиника, може би и най-известната. На регистратурата ме посрещнаха две много уморени и недружелюбни момичета, които си позволих да отегча с няколко уточняващи организацията въпроси. Прегледът и консултацията продължиха около 12 минути. Имам предвид гинекологичен преглед, състоящ се от преглед с ултразвук. И консултация, т.е. прочитане на епикризите, които носех.

Получих само категоричното "Намираш къде да си направиш цветна снимка и като е готова - идваш”, плюс насока за изследване на хормоните, важни за евентуалното ин витро. Опитът ми да попитам защо, как и какво следва беше париран. За фонда дори и не стана дума. За цялото време на консултацията имах усещането, че бързат да си тръгна... Не се и върнах там – заради отношението.

Какво последва?

- Сега вече съм по пътеката на подготовка за ин витро. Късмет ме срещна с лекар, който не бързаше да си тръгна, който искаше да ми разкаже всичко от формалностите до най-малката подробност. И когато ми отговори на появилите се въпроси, търпеливо и със съзнанието, че сигурно съм уплашена и объркана, ме остави да си тръгна. Отидох при този лекар по препоръка на гинеколога, поставил ми диагнозата.

Сега ми предстои ин витро процедура. Започвам с подготовката, ще пия хормонален препарат, който подготвя организма за предстоящата стимулация и после... ще ми направят бебе в епруветка. Дотук се чувствам спокойна и уверена в успеха на начинанието.

Колко пари ще отдели семейството ти за процедурата?

- Много. Предварителните ни очаквания са за около 5 000 – 5500 лв.

Обърна ли се към фонда и към някоя от неправителствените организации, които подпомагат такива семейства и жени?

- О, да. Веднага щом беше готов комплектът необходими документи, ги занесох във фонда. Чакането е дълго и няма време за отлагане. Дори и не съм мислила за неправителствени организации. Защо ли - не знам.

Какви трудности срещна там и очакваш ли действителна подкрепа?

- Център "Фонд за асистирана репродукция” е създаден да помага. Добре! Не ми стана ясно защо разглеждането на молбите отнема толкова много време?! Вероятно сме много. Жените, приемащи документите, успяха обаче да ме накарат да се чувствам още по-тъжна и да усетя проблема си още по-голям. Това трудности ли са? По-скоро неприятно преживяване, което ще забравя след време. И все пак – така ли трябва да бъде? Има жени, на които се случва отново и отново до ходят там и да се молят... Отвратително! Дали тези жени, приемащи документите ни, са майки?!

Финансирането от фонда ще бъде ли достатъчно? Отделили ли сте пари за всеки случай за непредвидени разходи?

- Предполагам, че парите от фонда ще покрият основната част. Защото това са основните пера, по които се разпределят разходите, но винаги има и нещо допълнително. От фонда отпускат 5 000 лв. Толкова! Ако се наложи да се правят други плащания - всеки се спасява сам.

Какво ти предстои сега?

- Ин витро, което ще си платим сами. С надеждата, че няма да са ни необходими паричките, които ще отпусне фондът.

От какво най-много те е страх сега преди първия опит?

- Страх ме е, че няма да забременея още сега и ще трябва да чакам и да минавам през това-отново... Мисля непрекъснато за това, опитвам да съм оптимист и да не предизвиквам лошото. Знам обаче, статистиката сочи, че при първи опит на моята възраст шансовете за успех са доста малки. Но аз ще съм онзи малък процент изключения, при които още първият опит е успешен, надявам се...