Грипът атакува учениците, докато държавата пести от ваксини 05.01 | 10:15

Държавната политика за грипна превенция е изправена пред сериозен структурен провал тази зима. Докато здравните власти отчитат успешно усвояване на 91% от безплатните ваксини за възрастни, реалната им ефективност срещу новия доминиращ подвариант "К" (H3N2) е едва 35-40%. Това призна проф. Тодор Кантарджиев, цитиран от NOVA. В същото време, най-уязвимата и заразна група – децата между 5 и 14 години – е оставена без безплатен достъп до високоефективните назални ваксини по чисто финансови причини.

Икономия за сметка на здравето
В рядък пристъп на откровеност относно управлението на здравния бюджет, проф. Кантарджиев разкри причината за липсата на масова имунизация сред учениците.

"Защо не се полага безплатна ваксина за деца, особено като е без игла и може да се приложи в носа? Отговорът е, че става дума за пари, а не за интерес на общественото здраве", заяви експертът.

Това признание идва на фона на данни, че назалните ваксини осигуряват до 70% защита от хоспитализация при децата. Вместо това, системата продължава да финансира скъпа кампания за възрастните, която тази година се оказва слабо ефективна заради мутациите на вируса.

Новият "играч" на вирусната карта

Доминиращият в момента щам H3N2, и по-конкретно неговият подвариант "К", променя правилата на играта. Той се отличава с две основни характеристики:

Висока прилепчивост: Предава се значително по-лесно от предишните варианти.

Умерен интензитет: Не причинява по-тежко протичане на болестта, но масовото заразяване гарантира претоварване на здравната система.

"В момента още не сме в пика на грипната епидемия, както са някои държави като Франция, но ръстът е налице", уточни Кантарджиев. Очакванията са пикът в България да настъпи в края на януари или началото на февруари.

Учениците на прицел
За разлика от други години, когато грипът поразяваше основно най-възрастните, подвариантът "К" е особено агресивен към възрастовата група 5–14 години. Липсата на колективен имунитет точно сред учениците превръща класните стаи в идеална среда за разпространение.

Предложението на експертите за овладяване на вълната отново е палиативно – удължаване на междусрочната ваканция с няколко дни. Този подход обаче само отлага проблема и прехвърля икономическата цена върху родителите, които ще трябва да отсъстват от работа, за да гледат децата си.

Парадоксът на ваксинацията
Статистиката, изнесена от проф. Кантарджиев, очертава тревожна картина на ефективността на публичните разходи:

При децата: Ваксините (които не са безплатни) работят със 70% ефективност.

При възрастните: Държавните ваксини (масово прилагани) работят с 35-40% ефективност.

Въпреки че 35% защита е по-добре от нула и гарантира по-леко протичане, ниската ефективност повдига въпроса дали държавата не трябва да преосмисли стратегията си и да насочи ресурс към "спиране на източника" – децата, вместо само към "кърпене на положението" при възрастните.

"Един долар за профилактика спестява 10 долара за лечение", обобщи Кантарджиев, но действията на здравните власти за момента не следват тази икономическа логика.