Колко българи са болни от Алцхаймер? 21.09 | 17:47

В България 100 000 души са с някаква форма на деменция, като 25 000 от тях са пациенти с лека и умерена болест на Алцхаймер, за които лечението е с доказан ефект. Това съобщи Владимир Томов, председател на Конфедерацията "Защита на здравето" на базата на епидемиологично проучване от 2008 година.

По думите му засегнатите от деменция и Алцхаймер са хора над 60-годишна възраст. Процентът на заболелите над 80 години достига 32, а тези на 90 години наброяват над 90% от населението на Европа. В по-голям процент болестта засяга жените, поясни Владимир Томов.

7 500 000 са засегнатите в Европа от болестта на Алцхаймер, конкретизира председателят на "Защита на здравето".

Очаква се както в световен, така и в национален мащаб, броят на тези болни да се увеличи двойно до 2020 г. и това ще се дължи основно на застаряването на населението и демографския срив.

В момента за една година лечението на болен в Европа от Алцхаймер струва 28 645 евро, посочи Томов. Той заяви, че у нас лекарствата на болните струват от 30 до 200 лв., в зависимост от стадия на болестта, но държавата не поема тяхното финансиране.

А това според неправителствените организации е много сериозен проблем. Това е така, защото са малко случаите, в които болестта се хваща навреме, лекарствата са поевтини и след като ги изпие, болният се чувства по-добре.

Засечена болестта в по-късна фаза, освен парите за лекарства, които са повече, се изискват и повече грижи за болния, особено, ако той е в последните фази на болестта, когато грижата е 24-часова и се изискват минимум трима души да полагат грижи за него, обясни Томов.

"Няма лекарство, което да излекува заболяването, те са поддържащи и единственият начин да помогнат е ранната диагностика", коментира Владимир Томов.

Според него тези лекарства трябва да се поемат от държавата и, ако тя не може цялостно, то поне частично да го направи. България е една от малкото страни в Европейския съюз, в която лекарствата за деменция или Алцхаймер не се поемат от държавата, посочи още Томов.

Парадоксът според организациите е в това, че Министерството на здравеопазването два пъти обжалва решение на Върховния административен съд (ВАС), което предвижда да се задвижи процедура по вкарване на болестта Алцхаймер в Наредба № 38.

Така държавата ще поеме финансирането на тези лекарства, които прецени за болните от Алцхаймер и те няма да бъдат дискриминирани, обясни Ирина Илиева, изпълнителен секретар на сдружение "Алцхаймер България".

Тя добави, че ще бъдат направени 6 клона на дневни центрове за грижа на болни от деменции и Алцхаймер. Те ще се изградят в шестте големи областни града на страната като първо ще се започне с местата, където населението е най-застаряващо – Монтана, Ловеч и Габрово.

Пред болните стои и друг проблем, а той е липсата на добри лекари, които да могат да диагностицират заболяването в ранната му фаза, заяви Димитър Кюланов от сдружение "Алцхаймер България". По думите му проблемът е сериозен, защото ако се вземат мерки на време, медицината е в състояние да спре и забави развитието на болестта и болният да си изживее пълноценно живота.

С ранната диагностика болните си остават вкъщи, не се вкарват в домове и болници, а това е от значение за тях, защото смяната на средата води до пълна обърканост и в повечето случай до фатален край, поясни Кюланов.

Причините за появата на болестта може да са генетично, но все още не са изяснени съвсем, каза Димитър Кюланов. Той посъветва, че като превенция срещу болестта хората трябва да водят здравословен начин на живот и най-вече да развиват мозъка си т.е., да решават кръстословици, да учат нови езици, да решават логически задачи и др.

Първите симптоми за наличие на болестта са забравянето на близки събития, случили се неотдавна, дезориентация във времето и др. В малко по-късен етап симптомите са дезориентация във времето и пространството, повтаряне на едни и същи думи и фрази, защото болният е забравил, какво е казал преди няколко секунди.

А най-тежката фаза се отличава с тотална прекъснатост на връзката между човека и средата. Той не помни близките си, губи си говора има видения, халюцинации и губи всичките си когнитивни функции. В най-тежката фаза краят за болния е фатален.