Няма скоро да се сдобием с електронно здравеопазване 15.10 | 17:17

Европейският съюз е формулирал три основни цели, които трябва да бъдат постигнати в здравеопазването. Това са изграждане на европейски информационни здравни системи, разработване и въвеждане на здравни карти и предоставяне на здравни услуги онлайн.

Това заяви министърът на здравеопазването Таня Андреева по време на форума "Иновации в здравеопазването. Предизвикателства и възможности в сектора на здравната грижа и здравният мениджмънт". iNews е медиен партньор на събитието.

За да бъдат постигнати тези цели, е нужно да се подобри качеството на здравните услуги и да се ориентира модела изцяло към потребителя. Тези промени са включени в стратегията Европа 2020. Такъв проект е ep SOS, в който участват 23 страни от ЕС, различни фирми, неправителствени организации (НПО).

Министър Андреева посочи, че в страните, където електронното здравеопазване е в процес на внедряване това се прави именно от работещи в здравния сектор различни НПО, а не от самите държави. За съжаление България не участва в този проект.

В ЕС още през 2006 г. започва процес на изграждане на електронно здравеопазване с разработването на стратегията за внедряване му. С влизането на България в ЕС през 2007 година, България става една от първите страни членки, които приемат националната стратегия за внедряване на електронно здравеопазване. Въпреки, че я приемаме обаче, у нас тази стратегия си остава неразработена.

Единственото, което сме направили е частично разработване на електронни регистри, посочи министър Андреева, като уточни, че те не са свързани в една цяла система. Така и мястото на пациента като център се губи, посочи още тя.

През 2011 г. е направена актуализация на стратегията, като промените разширяват обхвата на високите технологии в здравеопазването. Разработената система "Базис” е фундамента, върху който е трябвало да стъпи електронното здравеопазване с неговите основни съставни части - електронна здравна карта, електронно досие, електронно направление и др.

През същата година, обаче, този проект е бил прекратен от Министерство на здравеопазването и така пред 2012 г. се оказваме отново на стартова позиция, посочи Андреева.

През годините от 2006 насам спорадични опити за въвеждане на отделни модули са правени, но няма нищо, което да функционира като цялостно завършена система, става ясно от думите на министъра.

Опитът на Естония

Техният модел на електронно управление е един от най-добре действащите в Европа. Всичко започва през 2000 г. с проект "Здраве 2015”. НПО, в чиито борд задължително влиза представител на Министерство на социалните въпроси на Естония, представители на болничната и доболничната помощ и от пациентски организации.

Всички средства са осигурени от фондове на ЕС. Така през 2013 година 90% от рецептите са в електронен вид, т.е. пациентите могат да си получат лекарствата дори без да се налага да напускат дома си.

Андреева посочи, че чрез внедряването на такава електронна система ще може да се контролират много по-лесно разходите, които се правят за пациентите. Така и измамите с касата ще бъдат сведени до минимум.