Органи, без които животът продължава 03.04 | 16:20

За да съществува понятието "жизненоважни органи", би трябвало да има и нежизненоважни органи, нали така? Не ни разбирайте погрешно, всяка част от човешкото тяло е изключително ценна и в това отношение органите се ползват със специален статус. С настоящата статия не искаме да омаловажаваме нито един от тях, а по-скоро ще се опитаме да постигнем три неща:

- да ви информираме за специфичните функции на някои органи и жлези,

- да ви покажем каква чудесно приспособима машина е човешкото тяло и

- да ви демонстрираме високата степен на развитие на съвременната медицина.

Апендикс. Нищо изненадващо - всички знаем, че животът без този рудиментарен орган е напълно възможен. Никой обаче не знае за какво служи апендиксът. Последната научна теория гласи, че е възможно той да представлява своеобразен резервоар за полезни бактерии и/или да е част от имунната система. Проблемът е, че често се инфектира и това налага оперативното му премахване.

Далак. За него със сигурност се знае, че е част от имунната система. Той отговаря за пречистването на кръвта, за производството и съхранението на бели кръвни телца и за разграждането на остарели червени кръвни телца. Това са все изключително важни функции, но в отсъствието на далака те могат да бъдат поети от други органи (като черния дроб, например). Хората с отстранен далак обикновено са малко по-податливи на инфекции.

Жлъчен мехур. Жлъчката е печално известна със способността си да произвежда жлъчни камъни и затова често се прибягва до нейното отстраняване. Но какво представлява тя? Жлъчният мехур е чисто и просто мястото, където се съхранява жлъчният сок, произвеждан от черния дроб. Ако се наложи да бъде премахнат, тогава сокът може да бъде пренасочен директно към тънкото черво с единственото неудобство, че потърпевшият сигурно ще страда от хронично разстройство. Това обаче е поправимо с помощта на медикаменти.

Сливици. Сливиците са част от имунната система и са изградени от лимфна тъкан. Заедно с аденоидите, които също не са жизненоважни, те ни предпазват от заразни болести, постъпващи през устата и носа. На този свят спокойно живеят неимоверно много хора с отстранени една или две сливици.

Репродуктивни органи. Колкото и страшно да звучи, половите органи не са необходими за оцеляването и тяхното отстраняване е сравнително честа практика, особено при възрастните жени. При мъжете премахването на единия или двата тестиса в случай на рак също не е фатално.

Стомах. Понякога в случай на рак целият стомах може да бъде премахнат и тогава хранопроводът се свързва директно с тънкото черво. За сравнително кратко време тялото се приспособява удивително добре към това преустройство и функционира безпроблемно, стига пациентът да консумира по-малки порции храна. Може да има затруднения с усвояването на някои витамини.

Дебело черво. То може да бъде отстранено при лечение на рак или болест на Крон, а добрата новина е, че изнасянето на неговата функция в торбичка извън тялото вече не е наложително. Съществува нова процедура, която използва края на тънкото черво за направата на естествена "кесия" на мястото на дебелото черво. Пациентът посещава тоалетната сравнително по-често от здрав човек, но решението при всички положения е по-добро от досегашните мерки.

Пикочен мехур. Подобно на дебелото черво, тук също има нужда от алтернатива, която да събира телесните отпадъци. Новите методи в медицината отново позволяват използването на част от тънкото черво за направата на нов пикочен мехур.

Бъбрек. Липсата на един бъбрек създава сравнително малко проблеми, но липсата на два вече е сериозна работа и изисква поставянето на диализа - машина, която филтрира кръвта ви вместо тях.

Панкреас. Пълното отстраняване на панкреаса е рядка процедура, но важното е, че след нея животът продължава. Основната функция на панкреаса е да произвежда хормони (в това число инсулин) и ензими, които могат да бъдат доставени в тялото чрез инжекции и добавки.

Щитовидна жлеза. Тя често се премахва заради рак или хипертироидизъм, който не се поддава на лечение с лекарства. Пациентът може да води нормален живот, приемайки съответните синтетични хормони.