Проблемите са след прага на клиниката за ин витро 22.11 | 15:49

За две години - откакто съществува Фондът за асистирана репродукция - чрез ин ивитро са родени малко над 1000 бебета. В този период за средства от фонда са кандидатствали 14 000 жени, одобрените са 9200.

Много жени остават извън обхвата на програмата – това не може да се отрече. Но факт е и че Фондът за асистирана репродукция е безспорно достижение.

След като разговаряхме с Ана, на която тепърва предстои да премине през процедурите и трепетното очакване за ин витро процедура, се срещнахме и с друга жена – която вече се е сблъскала не само с трудностите, но и с разочарованията.

Ще запазим и нейната анонимност и ще я наречем Яна - и заради притеснението ѝ, и заради факта, че ѝ предстоят още срещи с лекари, още процедури, а може би и още една смяна на клиниката.

И за Яна самото решение да се обърне към специалисти за помощ, за да зачене, е просто и естествено, взето без драма и колебание.

Трудното обаче започва впоследствие, започват и проблемите – те не са само здравословни, нито са само административни.

Към днешния ден Яна вече има един опит ин витро. Неуспешен.

Едва обаче сега, след преживяното, решава, че не може да се довери само на един лекар. А покрай наученото от личен опит вече е и подозрителна.

Оказва се обаче, че още първоначалното ѝ лечението не е било адекватно – две години е била подложена на хормонална терапия, която е била напълно излишна. И това е могло да се разбере, ако още в началото се направят по-задълбочени изследвания.

Такова нещо обаче няма и Яна в продължение на месеци и години пие хормони. Всичките странични ефекти и последствия от приемането на такива препарати все още не може да се преценят, а те може да са сериозни в дългосрочен план.

Така, Яна стига до решението за ин витро и, прекрачвайки прага на известна столична клиника, е била обнадеждена отново – до следващия крах.

От този период ѝ остава огорчението, че лекуващият лекар, с който иначе се вижда постоянно, дори не ѝ е запомнил името, почти е забравил да повика в елементарно нужния, но и критичен за това момент, съпруга ѝ.

"Не ти обръщат никакво внимание. За тях ти си просто поредната пътека, която трябва да бъде усвоена", разказва за преживяването си Яна.

Иначе: с попълването на документацията за кандидатстване пред Фонда за асистирана репродукция няма никакви проблеми – клиниките са формирали отличен административен капацитет за това и полагат сериозни грижи документите да бъдат придвижени.

Такава проверка направихме и от iNews и установихме - още по телефона служителки от няколко клиники уверяват, че нужната документация ще бъде оформена надлежно и на място, пациентите могат да разчитат напълно за това на персонала.

Така, обаче Яна се оказва в ситуация в такъв сложен за една жена психологически момент да бъде изправена пред стена от чиновническо бездушие. Вместо да получи подкрепа, разбиране и окуражаване, лекарят ѝ дори не ѝ запомня името. За информация изобщо не може и да се говори.

Именно това е и причината, поради която Яна ще смени клиниката след първия си (неуспешен) опит за ин витро.

На въпрос защо точно се е отказала, тя посочва момента, когато лекуващият лекар е поискал тя да вземе сложно решение за операция, която решава съдбата на една жена до края на живота ѝ.

Самата Яна пояснява – клампиране на тръбите*, което, ако не е категорично обосновано като медицински необходимо, може да се квалифицира юридически и като причиняване на средна телесна повреда.

Яна обаче не е с медицинско образование и не би могла да вземе такова решение. Лекарят ѝ не и обяснява плюсовете и минусите на тази операция, нито пътят след това.

За да може да вземе решение, започва консултации с други лекари. От събраната информация разбира, че всъщност за нея има и друг шанс – никой обаче не ѝ е предложил това. Както и в самото начало се оказва, че на пълна, изчерпателна информация от един лекар не може да се разчита.

Яна вече смята, че алтернативата (инсеминация**) не ѝ е предложена, тъй като тя не минава през заплащане от фонда и струва близо 17 пъти по-евтино от едно ин витро. Семейният бюджет обаче би понесъл тези процедури. Самата инсеминация, освен много по-евтина, е и много по-щадяща здравето на бъдещата майка.

И тази процедура е трябвало да ѝ бъде предложена още преди първия опит ин витро и още преди, какъвто и да е размисъл за клампиране, (когато вече като единствен вариант остава ин витро).

Защо ли първите лекари не са и споменали за тази възможност, въпреки че процедурата не се поема от Здравната каса? Защо ли и веднага са поели по пътя на ин витро и са били изключително експедитивни с документацията за фонда? Защо ли лекарят не е обяснил и всички стъпки, възможности, решения, алтернативи? Всички тези въпроси си задава Яна в момента.

Ако зад всичкото това не стояха и едни 5 хиляди лева за всеки опит ин витро, които се предоставят от държавата и които трябва да се усвоят, може би и подозренията ѝ щяха да бъдат по-малки.

И въпросите, които тя си задава в момента: Защо не могат да бъдат добри клиниките ни (респ. лекарите) при обгрижването на пациентите си, както добри са в попълването на документите. И къде е контролът за това как се изразходват парите, дали всичко е направено както трябва. Защо на една жена, която иска да стане майка, се гледа като на клинична пътека, като на сума, отпускана от фонда.

Един от въпросите, който от iNews зададохме, беше за психологическата подкрепа и дали на Яна ѝ е предложена такава помощ в клиниката. Въпреки че е общоизвестно, че успешността на процедурите ин витро зависи изключително много именно от психологическото състояние и стабилност на пациентите, се оказва, че тази пътека не е позната и утвърдена в България.

"Аз не съм мислила за това нещо, защото не смятах, че имам нужда. Никой дори не ми каза", каза Яна и отново си спомни за кошмарните 10 дни на тичане под часовник, нерви, притеснения и висене по коридорите пред кабинети, където всеки път трябва да обясняваш "своя случай".

Така Яна решава да се довери на друг лекар с надеждата, че той ще си свърши по-добре работата и наистина ще ѝ помогне.

Допълнителен проблем става това, че от първата клиника отказват да ѝ дадат досието, съдържащо информация за развитието на случая ѝ до момента. Сега голям брой изследвания трябва да бъдат повторени – не само излишно, но и трудно, тъй като повечето от тях не се поемат от Здравната каса и младото семейство трябва да намери пари.

Така изправена пред втория си опит, Яна вече е изпълнена с подозрение. Тя си задава и въпроса дали докато не трупа личен опит, знания и ориентация, няма да минат всички опити ин витро, на които има право – общо три.

Остават ѝ още два с надеждата, че лекарите ще бъдат поне внимателни.

* Клампирането на тръбите - лапароскопско превързване или прерязване на яйчниковите тръби. Процесът е необратим и жената губи завинаги възможността си да зачене по естествен път.

** Вътрематочната инсеминация - процедура, при която спермата се промива, концентрира и инжектира директно в матката на жената. Вътрематочната инсеминация се препоръчва при двойки с неизяснен инфертилитет, които са правили неуспешни опити за забременяване поне една година.