Сещаме се да дарим кръв, само когато става дума за наш близък 02.04 | 12:53

"Без роднинското кръводаряване, няма да може да се оправи България за осигуряване на кръв и кръвни съставки за пострадалите, болните и родилките."

Това заяви директорът на Националния център по трансфузионна хематология проф. Андрей Андреев пред БНР.

По думите му няма нищо лошо в това, че предимно роднини даряват кръв в случай на нужда. Такава е тенденцията не само в България, а в цяла Европа. Въпреки това в европейските страни има повече безвъзмездни кръводарители. У нас те са 26-27 на сто.

Като основен проблем в България проф. Андреев посочва, че се сещаме да даряваме кръв, единствено, когато става дума за нуждаещ се близък. Причината според него е, че едва в такива моменти хората стават съпричастни. Освен това, искат да знаят къде отива кръвта, която даряват.

Една от главните бариери, които стоят пред кръводарителите у нас, е, че преди години се е твърдяло, че България изнася кръв в чужбина. По думите на проф. Андреев има много малко страни по света, които изнасят кръв, но България не е сред тях.

Българите се притесняват, че могат да бъдат заразени с болести, докато даряват кръв, но това няма начин да им се случи, защото не е възможно повторното използване на конфигурациите на съдовете за кръвовземане.

Най-активни в кръводаряването в България са хората между 25 и 50 години. Мъжете кръводарители са три пъти повече от жените, което развенчава мита, че мъжете припадат, когато видят кръв, уточни проф. Андреев. Според него по-младите често се плашат от убождането и от иглите, но то е неминуемо. Въпреки това няма смисъл от този страх, защото иглите, които се ползват, са много по-тънки от тези, които са се ползвали преди 20 години.

От началото на годината повече от 240 младежи, навършили 18 г., са дали кръв. Според проф. Андреев те са първите, които дават заявката да бъдат редовни кръводарители.

Кампаниите, които се организират за кръводаряване у нас, не достигат до голям брой хора. По думите на проф. Андреев това се дължи на факта, че се организират от 9 души, докато в Хърватия с тази задача са натоварени около 40 души.

От днес тръгват и кампаниите по кръводаряване в университетите в София.