Слепите хора "виждат" чрез ехото 27.05 | 19:44

Не само делфините и прилепите се ориентират в обкръжаващата ги среда чрез засичане на различните звуци. Това могат да правят и някои слепи хора.

Ново изследване показва какви части от мозъка си използват слепите, за да се ориентират по звука, публикувано в германското списание "Шпигел".

Слепите хора могат да разучават отделните градове, да чуят играта на баскетбол или карането на колело. Цъкайки с език, те чуват ехото на звука, което се връща, и така могат да научат как е оформена заобикалящата ги околност.

Те могат дори да познаят вида и формата на обектите, ако се движат около тях. Различаването на околността по ехото от звуците е познато от света на животните. То се среща при прилепите и някои видове китове и делфините. Радарите и сонарите работят на същия принцип.

Фактът, че слепите хора могат да развият подобни способности, не е непознат за учените. Организацията "World Acess for Blind” дори обучава техники, позволяващи на незрящите да се ориентират само по звука.

Неизвестно за тях остава, обаче това какви мозъчни процеси участват в тези процеси, пишат канадски учени от канадския университет в Западно Онтарио, в специализираното издание "PloS One”.

Те са наблюдавали феномена, като за целта са накарали двама незрящи (43-годишният Е.Б., загубил зрението си на 13-годишна възраст и 37-годишният Л.Б., който не вижда от 14 години) да се ориентират по ехото от издавани в околното пространство звуци.

За експеримента учените се възползвали и от услугите на двама виждащи хора, които не владеели ориентирането по ехото от издаваните звуци. Те контролирали правилното протичане на опита.

Учените измерили мозъчната активност на участниците посредством магнитно резонантен томография. Резултатите показали, че за визуализирането на обектите посредством ехото от звука основна роля играе част от главния мозък, която е свързана със зрението.

Активността на мозъчната кора, която е свързана със слуховия център в мозъка не нараства при наличието на ехо от предмети издаващи звуци .

Учените прибегнали до един трик, за да измерят мозъчната активност на изследваните от тях доброволци.

Първо те поставили незрящите в отделна безшумна стая, така както на улицата околния шум оказва влияние върху доброволците. Там слепите хора трябвало да идентифицират отделните предмети само по ехото на издаваните звуци.

Задачата им била да определят дали пред тях се намира дърво, кола, стълб или няма нищо. След това трябвало да кажат на кое място в стаята е поставен стълб, например. Чрез малки слушалки, поставени в ушите на доброволците, учените подавали само отделните звуци. След края на опита била измервана мозъчната активност на доброволците.

Резултатите показали, че незрящите участници могат да се ориентират безпроблемно по ехото на отделните шумове, докато зрящите участници едва успявали в началото да идентифицират отделните звуци. Единият от доброволците, слепият 43-годишен мъж, успял дори на 100 процента да познае чуждите звуци.

Контролните участници не можели точно да оценят дали посредством ехото от издаваните звуци може да се намери даден предмет или не.

Центърът на слуха бил винаги активен, както очаквали учените, когато доброволците слушали внимателно пусканите им звуци. Активността му не намалявала, дори когато на доброволците били пускани отделно филтрирани улични шумове.

Учените не установили увеличение на слуховите възможности при незрящите по време на експеримента. При повечето тестове те показали ниво на слуха от обичайните диапазони.

При тях все пак оставала активна и онази част от мозъчната кора, която отговаря за визуализирането на обектите. Учените наблюдавали и различия между двамата доброволци, породени най-вероятно от факта, че единият е загубил зрението си много по-рано от другия, и още като малко дете е трябвало да се научи да се ориентира по ехото от звуци.

Учените се надяват, че нови изследвания с повече доброволци ще хвърлят допълнителна светлина по този въпрос.