Високите атмосферни и водни температури променят живота в Черно море 26.08 | 14:45

"Наистина температурите, които наблюдаваме, както на атмосферата, така и на водата, са екстремални през последните години и близки до тропичните. Не е нормално, като проследим през последните години, че организмите са се адаптирали при други условия, това е един вид стрес, който предизвиква физиологични смущения и нерядко смърт при организми, които водят прикрепен начин на живот. Останалите, които са подвижни, могат да избягат в по-дълбоки води, където условията са по-благоприятни, но при всички случаи при този стрес всички са подложени на негативни ефекти.

Температурата е първият негативен ефект върху живите организми, но след това намалява кислородът, променя се солеността, възникват организми, които възпрепятстват проникването на светлината в дълбочина и т. н., и всичко това повлиява биогеохимични цикли и това е пагубно за нормалния живот в Черно море", заявява в предаването "Следобед за любопитните" доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН. През последните не само 10 години, според него, изследванията показват, че има повишаване на температурите в повърхностния и дълбочинен слой (0-300 метра, където е съсредоточен и животът в Черно море) на водата. Промените са факт и за атмосферата.

доц. Виолин Райков, снимка: БНР

"Учените констатират и предупреждават от години за глобалното затопляне и резултатите от въглеродния диоксид, това вече е факт и наблюдаваме последствията. В затворени морета като Черно и Каспийско море тези процеси трайно се наблюдават.

Трябва обаче да припомним, че замърсяването на моретата с биогенни елементи от реките Днепър, Днестър и Дунав, от действащи и неефективно действащи пречиствателни станции вече води и може да се очаква измиране на морските организми. Тъй като това води до намаляване на естествените обитания в морето за живите организми", заявява в предаването "Следобед за любопитните Петко Цветков от фондация "Биоразнообразие". В същото време, според него, високите температури засилват оцеляването на хищните видове като рапаните, а човекът със своите действия – драгиране, тралиране на дъното – досъсипва нормалните условия за живот.

"В резултат на хипоксия, или изчерпване на кислорода във водата, в определени райони и определен период от време се наблюдава масово измиране на риби. В районите, където има по-висока органика, се развива фитопланктонът, това е микроскопичен планктон, който там, където има биогени, се развива масово, като прави килим върху повърхността на водата, и по този начин не пропуска преминаването на слънчева светлина, а това нарушава процесите.

По-голямото количество фитопланктон, води до по-голямо производство на кислород през деня, но през нощта процесът е обратен и кислородът спада до критични нива, от там и масовото измиране на живи организми в Черно море. Това лято температурите на морската вода и атмосферата за дълги периоди от време са били почти равни, което също води до стрес за живите организми", разяснява в ефира на БНР доц. Виолин Райков.

"Промените в климата и температурите водят до измествания, защото цъфтежът на водораслите преди се наблюдаваше през пролетта, сега това е факт и през лятото. Тези процеси водят или ще доведат до промени в рибните популации и колапс на екосистемите", предупреждава Петко Цветков от фондация "Биоразнообразие".

Петко Цветков, снимка: БНР

"Очевидно е, че тенденцията на по-високи температури на атмосферата и морските води ще се запази и в бъдеще. Това означава, че по-адаптивните морски обитатели ще оцелеят, а останалите ще загинат. Едновременно с това се наблюдава навлизането в Черно море на нови видове, но дали те ще останат, е въпрос на тяхната адаптация. Това не е най-добре за местните видове, защото се получава една конкуренция между тях, но тези процеси предстоят да се изследват", прогнозира доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН.

"Много бих искал да съм позитивен за бъдещето на живите организми в Черно море, но не бих могъл. Човекът трябва да направи активни стъпки, за да не продължава да разрушава екосистемите, т.е. преди да продължим с индустриализацията на Черно море, е необходимо да има една научно обоснована оценка за състоянието на живота в нашето море, като това важи и при въвеждането на аквакултурите", предупреждава Петко Цветков от фондация "Биоразнообразие".