Вредните емисии вървят стремглаво нагоре, правим ли нещо по въпроса? 26.05 | 17:14

Нов пик на въглеродния оксид, азотния оксид и метана е отчетен от Световната метеорологична организация (СМО) през 2009 г. Това стана ясно по време на дискусията "Промените в климата и значението им за институциите и гражданите в България”, която се провежда днес (26.05.11) в София.

Данните за 2010 г. все още не са обобщени. В периода 1990 – 2009 г. вредните емисии в атмосферата в глобален мащаб са се повишили с 27,5%, средно с по 1,5 на сто на година.

Данните за България сочат, че вследствие на урбанизацията температурата в градовете се е покачила с 1,2% – 2,5% в последните 20 години. Намалял е периодът на снегозадържане, дъждовете са намалели с 30%, което пък е довело до спад в селскостопанската продукция, както и увеличаване на пожарите и наводненията. Изгорелите площи са нараснали с 24%.

Институциите у нас обаче имат сериозни пропуски в политиката си по отношение на климатичните промени, алармираха от Коалиция за климата.

Темата се възприема по-скоро като проблем, а не като възможност за икономическо развитие и разкриване на нови работни места, коментира Георги Стефанов от Коалиция за климата. Наталия Димитрова, председател на Управителния съвет на БлуЛинк подчерта, че страната ни все още не е готова дори с Националния план за борба с климатичните промени.

Най-голям дял на крайното потребление на енергия (40%) и, съответно, висок дял на изхвърляните вредни емисии, се пада на сградния фонд в България. Представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) обаче бяха лаконични за програмите, по които работят.

iNews припомня, че от второто полугодие тръгва проектът за обновяване на многофамилните жилищни сгради на МРРБ. По него обаче могат да кандидатстват сдружения на собствениците, регистрирани като юридически лица, което се явява сериозен проблем за усвояването на средствата.

Представителят на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на дискусията Павлина Николова подчерта, че предстои разработването на национален план за борба с климатичните промени, както и на стратегия за адаптация към изменението на климата.

Като постижения тя посочи националната програма за разпределение на квоти 2008 – 2012 г., системата за инвентаризация на квотите, заради която беше възстановена акредитацията на България за търговия с емисии, както и самото ни включване в Европейската схема за търговия с парникови газове.

От Изпълнителната агенция по горите признаха, че не винаги комуникацията между тях и МОСВ е успешна. Като пример беше посочена програмата от мерки по проекта Future Forest, която е била изпратена до еко министерството с очакването да се сформира работна група за изготвяне на стратегията за адаптация към климатичните промени.

25% от крайното потребление на енергия у нас се пада на транспортния сектор, което означава, че той е и един от най-сериозните замърсители на атмосферата, казаха от отдел "Устойчиво развитие на транспортната система” от транспортното министерство. В тази връзка ресорното министерство, съвместно с други ведомства, работи по изпълнението на екшън плана за националната стратегия за околна среда.

Проблемът е, че работата по проектирането и модернизацията на транспортната инфраструктура и подвижният състав върви бавно не поради липса на пари, а поради организационни причини. Като пример беше даден въздушният транспорт, който се ползва от най-малко държавни субсидии, а в последните 6 години намали средната възраст на въздухоплавателния състав до 14 години и 11 месеца от 20 години.