Намалили сме малко разхищението на енергия, но усилията тепърва предстоят 14.04 | 15:12

Енергийната интензивност в България е с около 27% над средните нива за Европейския съюз (ЕС), стана ясно на форум за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в София.

Енергийната интензивност е показател, който служи за измерване на ефективността при използване на енергията. Колкото по-ниска енергийна интензивност има дадена организация или държава, толкова по-разумно и икономично потребява тя наличните ѝ енергийни ресурси.

На национално ниво енергийната интензивност се определя като съотношение на енергийното потребление към брутния вътрешен продукт (БВП).

Тоест нива, които са с близо 30% над тези в ЕС, показват, че у нас нещата с ефективното използване на енергията не стоят никак добре.

Ако за база за сравнение се вземе цяла Европа, а не само еврочленките, то енергийната ни интензивност е с 62% по-голяма от средното равнище.

Данните оповести Кольо Колев от Агенцията за енергийна ефективност, който все пак посочи, че има известно подобрение в тази насока.

По думите му от 2000 до 2009 г. БВП нараства, крайното енергийно потребление също се покачва през този период, но крайната енергийна интензивност бележи лек спад - с 4,4%, "което говори, че се спазва определена политика за сектор енергийна политика".

Ясно е обаче и че все още има огромен потенциал за намаляване на разхищаването на енергия.

В момента в държавата функционират няколко източници на финансиране на инициативи, насочени към енергийна ефективност, но по една или друга причина резултатът от тях продължава да бъде не особено голям.

Над 6 хиляди сгради държавна общинска собственост все още не са енергоефективни.

Повечето жилищни имоти – също.

За един апартамент от 100 квадрата например едно семейство трябва да подготви 6500 лв. за саниране. У нас има около 470 хил. панелни жилища. Инвестицията за саниране при тях е около 60 лв. на кв. м.

Пазарът за саниране на панелните сгради е значително по-голям от този на обществените сгради, но пък условието за субсидиране на такива проекти е да се постигне съгласие сред всички живеещи в дадена сграда, което предвид българските условия автоматично свива този пазар.

Според Колев са нужни промени в политиката за енергийна ефективност, защото необходимите средства за изпълнение на препоръчаните мерки за сгради и предприятия са три-четири пъти по-големи от текущо инвестираните.

Ако се запази размерът на текущото инвестиране, ще са необходими повече от 20 години за изпълнението на всички тези мерки.

В тази връзка от Института за пазарна икономика (ИПИ) дори изказват идея вместо да строим нова атомна централа, парите за нея да се дадат за енергийна ефективност.

По този начин според тях парите ще бъдат усвоени директно за полза на обикновените потребители, нещо което редица коментатори смятат, че не е сигурно при станалото вече скандално строителство на нова атомна централа.