Все още малцина българи се ориентират към "висока зелена архитектура" 11.07 | 08:14

Нормативно процесът за старт на зелената архитектура е "отпушен" и вратите за строителство на зелени покриви в България са отворени. Но към "висока зелена архитектура" засега у нас се ориентират малцина богати българи.

Това коментира заяви заместник-председателят на Съюза на ландшафтните архитекти у нас арх. Веселин Василев, цитиран от БТА.

По данни на Съюза на ландшафтните архитекти сега се изграждат 3 дка зелени покриви върху жилищни кооперации в София. Най-масово е приложението на зелените покриви върху гаражни пространства и подземни паркинги, осъществено е като проекти и в провинцията.

Изграждането на зелени покриви у нас е наложително в гъсто населените урбанизирани територии, отбелязват експертите. Те посочват и че процесът е стимулиран също и от Европейския съюз, който все повече извежда във фокус екологизирането на строителството.

Известни като "градините на Вавилон" покривните паркове плахо търсят място в родните урбанизирани територии. По данни на специалистите 1 кв.м зелен покрив филтрира 2 кг прах годишно. Изчислено е, че ако всички покриви в един град се озеленят, градската температура ще се редуцира със седем градуса. Зелените покриви изпълняват ролята и на естествени климатици, защото зимата задържат топлината в сградите, а през лятото ги охлаждат, твърдят експерти. Зеленината фиксира финия прах, йонизира и овлажнява въздуха, намалява емисиите на въглероден диоксид и обогатява въздуха с кислород.

Зелените покриви са се увеличили с 35 на сто в световен мащаб през последните няколко години. Емблематични са сградите на кметството в Чикаго, университета в щата Пенсилвания и др. У нас обаче към "висока зелена архитектура" засега се ориентират малцина богати българи, отбелязват специалистите. В България няма критерий за зелената архитектура, коментират от Съюза на ландшафтните архитекти. Понятието обаче започва да се налага предимно като част от екологична архитектура и най-вече като предмет на ландшафтната такава.

Нашите специалисти дори предлагат да се въведе норма "Вегетативна площ". Замествайки традиционния квадратен метър, тя ще показва площта, върху която растителността неутрализира вредности в околната среда.

Нормативно процесът за старт на зелената архитектура е "отпушен" с обстойна промяна на Закона за устройство на териториите през 2007 г., твърди арх. Василев. По думите му в чл.62, ал. 10 от закона е заложено разработването на общински наредби за опазване, развитие и изграждане на зелените системи. Мероприятието обезпечава изграждане на зелени покриви с цел покриване изискваната площ за озеленяване. Задължителните норми за зелени площи са заложени в Наредба номер 7 за правила и норми, за устройство на видовете територии и зони от 2003 г. Във всички общини в България са предвидени подобни мероприятия и това стана по инициатива на Съюза на ландшафтните архитекти, каза Василев.

Озеленените сгради реализират и енергоспестяващ ефект. Установено е, че покривното озеленяване подобрява топлоизолацията с 3-10 процента. По данни на специалисти чрез озеленяване на покрива на еднофамилна къща може да се постигне намаляване на нуждите от газ със 100 кубически метра за отоплителен сезон. Озеленяването на покриви и фасади осигурява по-добри експлоатационни условия за хидроизолацията и мазилката и увеличава тяхната дълготрайност, твърдят от Съюза на ландшафтните архитекти.

Според експертите растителността елиминира влиянието на ултравиолетовите лъчи и предпазва от механични повреди и валежи. Зелените покриви могат да задържат голямо количество дъждовна вода - между 15-20 на сто, а при специални конструкции и до 70 процента, твърдят нашите специалисти.

Покривните градини освен това подобряват звукоизолационните качества. За стени с вертикално озеленяване е измерено намаляване на силата на шума в помещенията с 15 децибела. 

Ландшафтната архитектура вече има не само естетична и утилитарна функция, все повече расте екологичната й мисия, коментира арх. Василев.