Граждански организации: Добивът на шистов газ е неекологосъобразен 27.08 | 09:14

Основният проблем при добива на шистов газ е използваната технология – т.нар. fracking

От iNews.bg

Един от най-големите проблеми пред замърсяването на природата като цяло и в частност на земеделските земи е добивът на шистов газ. Това заяви Марияна Христова, един от организаторите на дискусия за хранителния суверенитет, проведена в БТА вчера (26.08.11).

Основният проблем при добива на шистов газ е използваната технология – т.нар. fracking. Най-просто казано "fracking" представлява наливане под напрежение на смесена с пясък и химикали вода в прясно изкопан кладенец за добив на природен газ. Сместа, в която обикновено водата е 99%, намира всяка една дупка в структурата на скалния масив и изхвърля под налягане шистите, като по този начин отваря нови пукнатини и разширява стари, а газът се събира в освободеното пространство.

При тази технология обаче няма гаранция, че не може да се получи замърсяване на т.нар. воден хоризонт – подпочвените води. В България подпочвените води са в доста голямо количество, не като в САЩ, където има огромни пустинни масиви и добивът чрез fracking е по-различен, поясни Христова.

Според условията на договора за проучване на находища на шистов газ у нас, Chevron ще прави изследвания на територия от 13 хил. кв. км. В тази територия влиза главно Добруджа, териториите около Варна и Нови пазар. И ако бъде открит шистов газ, американската компания може да започне добив реално без никакви допълнителни условия.

От Chevron обясняват, че ще обезопасят зоната на евентуален добив с циментова запушалка, но това не е гаранция. Ако циментът беше подходящ за пренос на газ, щяхме да правим газовите тръби от него, а не от мед, казва още Христова. Дори миниатюрна пукнатина в капсулата би довела до замърсяване на подпочвените води, а оттам - и на почва, където се отглеждат земеделски култури, казва още тя.

Отделно е невъзможно да се разбере дали има замърсяване, докато отровната вода реално не потече от чешмата, твърди Христова. На толкова голяма дълбочина под земята няма как да се сложат маркери или датчици. Друг проблем може да бъде и водоснабдяването за населени места – при fracking-а се ползва затворен цикъл от вода за разбиване на скалите (шистите), а откъде ще се черпи вода, пита още Христова.

Като пример за отстояване на позиция и опазване на околната среда, Марияна Христова даде Франция. Там отказаха fracking-а с мотива, че земеделието е основен икономически отрасъл, добави тя.