Дивите котки вече няма да радват столичани 15.12 | 11:21

Животните са изчезнали от северната част на природния парк Витоша

От Цанка Донкова

Дивите котки вече няма да радват столичани. Причина за изчезването на животните от северната част на природния парк Витоша са скитащите кучета и движението на туристите. Това заяви Диана Златанова, преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Няма конкретни данни за разпространението и популацията на дивите котки в страната, но за да се създаде такава се изпълняват няколко проекта Един от тя е именно на Витоша. Страната ни има задължението да докладва на ЕК за разпространението на вида у нас, съгласно Директивата за местообитанията.

"Над селата от ниската част на планината има много скитащи кучета, които се движат в групи по 5-6 животни, много от тях са по-едри от немските овчарки", разказа Златанова. "Най-добро решение за намаляване на броя им, е кастрация и повторно освобождаване. Много от стопаните се снабдяват с фалшиви каишки и марки за ушите на домашните си любимци, с което да декларират, че са кастрирани, но това е криворазбрана хуманност, защото води до безконтролно нарастване на скитащите животни", коментира още тя.

Над 400 туристи и само една сърна са заснети от поставен фотокапан на Витоша само за 25 дни. Именно движението на туристите също допринася за изчезването на дивите котки.

Друг проблем са и скитащите домашни котки, тъй като хибридите, които се получават, водят до загубване на вида.

Като цяло числеността на дивите котки намалява и в Западна Европа. Популацията е критично застрашена в Шотландия, уязвима на национално ниво е в Испания и Португалия, в експанзия е в Белгия, цитира данни Златанова.

Дивите котки не са опасни за човека, могат да живеят в непосредствена близост до него. Хранят се предимно с дребни гризачи, а по-рядко се хранят с птици, млади зайци и диви плодове. Заплаха биха могли да бъдат само за незащитени стопанства с домашни птици..

Следите, които оставят дивите котки са малко по-големи от тези на домашните - около 4 см. Дължината, която достигат е от 45 до 80 cм, в зависимост от пола, а височината - 43 см. Опашката им е с дължина от 29 до 34 cм, теглото - от 3 до 8 кг, но някои екземпляри достигат и 14 кг. Бременността при тези животни трае около 65-67 дни. Малките се раждат обикновено през април - май най-често в хралупите на паднали дънери и скални процепи. Котилата, наблюдавани у нас са с по 3 – 4 малки, като за отглеждането се грижи само майката, допълва БТА.

Пределната възраст, която дивата котка достига в природни условия у нас е най-често 7-8 г., рядко достигат 12-15 г. Най-висока смъртност е установена при котките от 11 до 22 месеца, поради разселването им в тази възраст.

Според Червената книга на България дивата котка е застрашен вид. Тя е бивш ловен обект, като е забранена за лов от 2007 г. По данни до 2000 г. числеността ѝ у нас е около 4000 индивида.

Водещи

Най-четени