Египетски лешояд и синя гарга позират в парк "Русенски лом" 08.06 | 08:09

Черен щъркел, египетски лешояд, синя гарга и белоопашат мишелов са скалогнездещите птици, които представляват най-голям интерес за ловците с фотоапарати в Природен парк "Русенски Лом", каза директорът на парка инж. Милко Белберов, цитиран от БТА.

Интерес за фотографите представляват и кълвачите, пчелоядът и лалугерите. 

Чужди туристи идват на фотолов и през четирите годишни сезона, обяснява Белберов. Между 5 и 10 групи от по 2-3 човека посещават парка целогодишно.

През лятото се снимат основно насекоми - пеперуди и морски кончета. Този сезон е добър за макрофотографията, уточнява експертът по биоразнообразие в парковата дирекция Йордан Куцаров. 

Фотоловът е много специализиран туризъм, казва фотографът Кирил Панайотов, който от 1997 г. работи с дирекцията на парка.

Участниците в него са разделени по интереси. Едни, основно англичани, холандци и датчани, искат да "уловят" с обективите си птици, други пък проявяват интерес към пеперудите, а най-малката група е тази, която снима бозайници. 

В България има не повече от 50 души, които се занимават с фотолов, казва Панайотов и допълва, че при него човек трябва да има голямо търпение и много време.

Най-страшното нещо за животните са хората и затова трябва да имаш укритие, от което да се снима. Желателно е то да бъде изградено месец преди фотолова, защото животните трябва да свикнат, че присъства и е част от природата. В деня за снимки се отива в 4-5 часа сутринта, а дебненето продължава до късно през нощта, уточнява още Кирил Панайотов.

Този продукт не е като другия лов, с който да се нахраниш. Остава картината и приятното изживяване от самите снимки.

Атрактивен е и зимният фотолов. При него пък се правят укрития в снега.

За да се направи обаче една добра снимка, са нужни 2-3 години подготовка. Екипировката е много скъпа, обяснява Панайотов. При фотолова има водач на групата, който  задължително трябва да има големи познания за животните.

Панайотов пояснява, че в Русенския природен парк е водил фотоловци за бозайници и най-вече за египетски лешояд. Основно са германци, датчани и холандци, които правят снимки за издания и пишат книги.

Египетският лешояд в ПП "Русенски Лом" е заплашен от изчезване, съобщи координаторът по дейностите по опазване на този вид птица към Българското дружество за защита на птиците Ивайло Ангелов.

Организацията е започнала работата си по опазване на египетските лешояди през 2003 г., защото в  последните десетилетия в цяла Европа се наблюдава намаляване на техния брой. Преди няколко години египетският лешояд беше обявен за световно застрашен.

Преди 7-8 години на територията на русенския парк е имало 8 двойки египетски лешояди, посочва още Ангелов. В момента са останали две, като само едната се размножава. Експертът обяснява, че в цяла България броят на  египетския лешояд е намалял наполовина. През 2003 г. е имало 57  двойки, а сега са 30. Основните причини за изчезването му от страната ни са отровите. Лешоядът е мършоядна птица, която хранейки се, попада на различни отровени животни.

Той допълва, че в момента гнездото, в което двойката лешояди мътят малките си в ПП "Русенски Лом", се  охранява ежедневно от човек.

Те биват подхранвани, за да бъде  предотвратен рискът от търсене на друга храна, при което може да се получи отравяне. Така се повишава и гнездовия успех, тъй като след излюпване на малките и при наличие на малко храна, има голяма вероятност едното да загине.

В края на месец юли ще бъде поставен сателитен предавател на млад египетски лешояд в ПП "Русенски Лом". Така ще природозащитниците ще имат поглед над миграцията и местата за зимуване на тази птица.

Освен на лешояди в ПП "Русенски Лом" ще бъде поставен предавател и на млад бухал, за да се проследи живота му до полова зрялост, който е по-малко проучен, информира още експертът. Камера ще предава на живо от гнездо на черен  щъркел. Малките на черния щъркел скоро ще се излюпят и през юли онлайн кадрите ще са достъпни на сайта на парковата дирекция.

В ПП "Русенски Лом" има от 7 до 10 двойки черни  щъркели.