IBM създаде най-малката 3D карта в света 19.01 | 16:12

Картата е създадена благодарение на нов и евтин метод за обработка на материята на нанониво

Изследователи от IBM са създали 3D карта на Земята, която е толкова малка, че 1 000 бройки от нея могат да се наредят без проблем една до друга върху зрънце сол, с големина от 0,3 мм.

За да постигнат този успех, учените използвали миниатюрен силициев накрайник, чийто връх е 100 хил. пъти по-малък от този на добре подострен молив.

Със сегашните методи за обработка на материята на нанониво, като електронно-лъчевата литография, може да се достигне разделителна способност на гравюрата от 30 нанометра. При създаването на 3D картата на света изследователите от IBM обаче са използвали технологии, с които можели да бъдат създадени модели и структури с минимални размери от 15 нанометра.

Освен че е по-прецизна, новата техника е и по-евтина от другите методи за наноконструиране. С нейна помощ могат да се създават нанообекти на цена от пет до десет пъти по-ниска от използваните в момента методи.

В допълнение към картата на света, учените от IBM създали и триизмерен модел на известния алпийски връх Матерхорн. За разлика от оригинала, чиято височина е 4 478 м, миниатюрният дубликат се "извисявал" на едва 25 нанометра от основата си. Така, мащабът му бил приблизително 1:5 000 000 000 000.

Новата нанотехнология на IBM може да намери редица потенциални приложения - от скоростно създаване на прототипи на наноелектроника до прототипи на оптични компоненти и метаматериали.

По време на изследванията си специалистите на IBM открили два вида материали, които били подходяща основа за гравиране. Единият от тях е вид молекулярно стъкло, създадено от учен от японския университет "Ямагата" в края на 1990-те. Материалът се състои от молекули с формата на снежинки, с големина от приблизително един нанометър и с почти сферична форма. Моделът на връх Матерхорн бил създаден от точно такова молекулярно стъкло.

За картата на света учените използвали полимера полифталалдехид (polyphthalaldehyde), който бил разработен в лабораториите на компанията през 1980-те. Макар че днес е познат на малцина, в бъдеще този материал може да се окаже един от най-важните, които ще използваме.