Паранормалното през очите на един скептик 11.10 | 07:00

Проф. Крис Френч е британски психолог и скептик, специализирал в психологията на паранормални вярвания и аномални изживявания.

Завежда отдел за изследвания "Аномална психология" в Департамента по Психология към Goldsmiths, University of London. Той е сътрудник на Британското дружество на психолозите и на Комитета за скептични изследвания, а също и почетен член на Британската асоциация за хуманизъм, както и член на Научния и професионален консултативен съвет към Британското дружество "Лъжлива памет”.

Срещаме се в София, където проф. Френч бе гост лектор на форума за популярна наука Ratio, за да поговорим за паранормалните явления и отношението на съвременния човек към тях и доколко има мода във вярванията. Ето какво сподели той:

Проф. Френч, вярват ли хората днес в призраци, вещици и други паранормални явления, подобно на своите предшественици?

– Трудно е да се каже в какво точно са вярвали хората в миналото и до каква степен. Причината е че често не разполагаме с данни за отношението на предците ни към паранормалното. Опирайки се на историческите свидетелства за определени периоди в миналото, мога да кажа, че нивата на вярване в паранормални явления са били по-високи, отколкото днес.

Така например, ако се върнем във времената на гонения на вещиците, ще открием, че всеки западноевропеец тогава е вярвал в съществуването им и е било много, много трудно да се намерят хора, които са били скептично настроени към тази идея.

Днес малко изненадващ е фактът, че подобни вярвания продължават да са много разпространени във времена на бурен научен прогрес. Така например във Великобритания се оказва, че над половината от хората вярват в поне едно паранормално явление.

Великобритания е страната, в която хората традиционно вярват в призраци и че едва ли не всеки замък има собствено привидение...

– Да, вярата в призраци е силно разпространена у нас. Различни изследвания показват, че средно една трета от популацията вярва в призраци, като 30% твърдят, че са виждали призрак поне веднъж в живота си.

Можем ли да говорим за модни тенденции във вярванията на хората в паранормалното?

– Определено можем да говорим за подобни тенденции. Един от въпросите, които задавам на моите студенти, е дали някой от тях вярва във феи. Обикновено този въпрос поражда шеги, като много малко са тези, които вярват във феи (ако изобщо ги има). Но ако се върнем назад във времето – в 20-те години на миналия век, ще открием, че вярата във феи е била нещо широко разпространено на Острова.

Интересен е фактът, че тогава свидетелствата за срещи с феи, които хората са приемали като доказателства за съществуването им, са подобни на тези, които днес хората приемат за съществуването на НЛО.

В миналото мнозина са твърдели, че са виждали феи, като това не са били пияни хора или психично болни. В случая говорим за здрави и добре образовани хора. Дори сър Артър Конан Дойл (авторът на историите за Шерлок Холмс) написва огромна книга, в която доказва, че феите са нещо реално. Днес хората пишат подобни книги, но те са за летящи чинии.

В този ред на мисли, как бихте коментирали феномен като кръговете в житните насаждения?

– Тук също забелязваме много интересен феномен. От една страна имаме хора, които отчаяно искат да вярват в някакъв тип мистериозни извънземни феномени. От друга страна аз лично познавам хора, които правят подобни кръгове поради различни подбуди – за да се забавляват, защото обичат публичността или просто обичат да заблуждават хората.

Колко често човек в добро психическо здраве може да има паранормално преживяване?

–Мисля, че това се случва много по-често, отколкото хората осъзнават. Въпросът за връзката между психическото здраве и паранормалните преживявания също е много интересен. Няма съмнение, че между двата феномена има корелация, но не може да се каже, че ако вярвате в паранормалното или сте имали необичайно преживяване, непременно сте луд.

Съвременната психиатрия и психология не правят рязко разграничаване между психичното здраве и психичното заболяване. Те разглеждат психичните феномени в техния континиуум. Така например много здрави хора са имали преживявания, при които са възприемали, че виждат несъществуващи обекти. Това не означава, че тези хора са психично болни.

Отделно силата на подобни преживявания варира спрямо конкретния човек. От една страна имаме хора, които никога не са имали подобни изживявания, а от друга – болни от шизофрения, които не могат да направят разлика между външна реалност и вътрешен свят.

Разбира се има много хора, които се намират "по средата". Една от идеите, които се налагат през последните години, е че има много хора със силни паранормални изживявания, които не им пречат да бъдат нормални членове на обществото. Някои от тях ги приемат по-скоро за дарба.

Как медиите могат да помогнат в изкореняване на суеверията и ирационалните вярвания?

– Тук мога да ви дам за пример случващото се днес във Великобритания. У нас още съществуват вестници, които отразяват твърдения за паранормални явления по много живописен начин. Но дори и тези издания напоследък гледат да засегнат и позицията на скептиците. Обикновено те са забутани в последния параграф на статията, но радостното е, че все пак ги има.

За щастие на Острова има и много медии, които заемат много ясна пронаучна и скептична позиция към отразяването на подобни неща. Аз самият имам колонка в Guardian, който е едно то тези издания.
Материалите в тези медии правят много лоша услуга на всички, които претендират, че разполагат с паранормални способности, защото ги поставят под съмнение. Така хората стават по-скептични и са по-малко са склонни да се подвеждат. Всеки може да вярва в каквото си поиска, но според мен трябва да го прави от една информирана перспектива.

Вие сте скептик. Къде се намира границата между скептицизма и наивността и как се предпазвате да не я преминете?

– За мен скептицизмът се състои в това да се съмнявам и да искам винаги доказателства за дадено твърдение. Въпреки това не тръгвам с нагласата, че нещо не е вярно, защото не може да бъде вярно. Покажете ми доказателствата и ако те са добри, може и да се съглася с вас.

Това всъщност е основата на научния метод – да подложиш дадено твърдение или теория на тест и ако резултатите не я подкрепят, то да я промениш или да предложиш по-добра на нейно място.

Често вярващите в паранормалното обвиняват скептиците, че последните не са достатъчно отворени към подобни явления. Но аз бих казал, че нещата често стоят тъкмо наопаки. Ако аз съм склонен при да приема даден феномен при наличието на добри доказателства, то те в повечето случаи не са склонни да се откажат от позицията си при силни оборващи доказателства. Така че всъщност кой е по-отворен – ние или те?