С ядрен двигател към звездите 16.07 | 19:22

Билетът до Марс и отвъд може да дойде благодарения на нов вид импулсни ядрени двигатели, които използват гигантската енергия, освобождавана в процеса на ядрения синтез. Иновационната система се разработва от екип физици от Университета в Алабама в Хънтсвил, съобщават от учебното заведение.

"Опитваме се да създадем малка олекотена система със задвижване на базата на пулсации за целите на мисиите в дълбокия Космос" обяснява д-р Джейсън Касибри. "Ако проектът проработи, ще сме способни да стигнем до Марс в период между шест и осем седмици, вместо за между шест и осем месеца."

За да постигнат този забележителен резултат, учените ще се опитат да слеят ядрата на атомите на лития и водорода и да превърнат част от тяхната маса в чиста енергия. Самото "гориво" е оформено под формата на малки шайби от литиев деутерид с размери от по няколко сантиметра. Литиевият деутерид е съединение, при което най-лекият метал литий се комбинира с изотопната форма на водорода, наречена деутерий.

Ядреният синтез е процесът, който се случва в центъра на звездите. При него четири водородни атома се комбинират, за да създадат един хелиев атом, като част от процеса се отделя под формата на енергия. В случая учените, работещи по проекта за космически ядрени двигатели, ще използват модифициран процес с прибавянето на литий, който не е част от нормалния звезден синтез.

Енергията, придобита от синтеза, ще загрява останалата част от горивото до много високи температури, които ще бъдат изстрелвани от соплoтo на космическия кораб. Така той ще се придвижва на принципа на конвенционалните ракети – с помощта на реактивна тяга. По план част от добитата чрез синтеза енергия ще бъде върната обратно към системата в двигателя и ще бъде използвана за следващия цикъл на синтез.

В работна среда материалът в една доза литиев деутерид ще бъде "възпламеняван" средно 10 пъти в секунда, като при всеки импулс ще произвежда тяга от средно 10 хиляди нютона. Това са само 2% от енергията на главния двигател на космическата совалка, но е напълно достатъчна за закарването на космически кораб до друга планета за няколко седмици.