Слънчевата система - „пълна“ с кислород 15.02 | 12:47

"Засякохме "извънземна" материя, която пристига в нашата Слънчева система от други части на галактиката и която от химична гледна точка не е същата като тази, която намираме тук у дома", обави Дейвид МакКомас, учен, работещ по IBEX - проект на НАСА, имащ за цел изследването на състава на материята, която се намира в междузвездното пространство.

Нашата Слънчева система е заобиколена от т.нар. хелиосфера – магнитен мехур, който ни разделя от останалата част на Млечния път. Извън хелиосферата се намира междузвездното пространство. Слънцето "надува" този гигантски мехур с помощта на слънчевия вятър – потоци от заредени частици, които достигат до най-отдалечените краища на системата.

Учените знаят, че хелиосферата е много важна за живота на Земята. Подобно на земното магнитно поле тя представлява преграда, която ни пази от високоенергийните лъчи, идващи от дълбокия космос.

Обявеното в края на януари откритие е направено с помощта на космическия апарат IBEX. Той е изстрелян от НАСА през 2008 г. с цел да улавя атоми, идващи от дълбокия космос. След две години на броене и анализ на "галактически" атоми, учените достигнали до някои много интересни резултати.

"Успяхме директно да измерим четири различни типа атоми от междузвездното пространство и открихме, че тяхното съотношение не съвпада с това на материята, която срещаме в Слънчевата система", казва Ерик Крисчън, учен от НАСА, работещ по програмата IBEX.

Сред четирите вида уловени атоми – водород, хелий, кислород и неон, последният послужил на учените като референтна стойност.

"Неонът е благороден газ, който не реагира с атомите на останалата материя. Освен това той е в относително големи количества, така че можем да го измерим с приблизително голяма точност", обяснява МакКомас.

Използвайки данните от IBEX, учените сравнили отношенията на количествата неон към тези на кислорода съответно в и извън хелиосферата. Те установили, че в галактическия вятър на всеки 20 атома неон съответстват 74 кислородни атома. В Слънчевата система на същото количество неонови атоми се пада 111 кислородни атома. Това означава, че в "близкия" космос нивата на кислород са значително по-високи от тези извън хелиосферата.

Сега въпросът, който занимава учените, е откъде се е взел всичкият този кислород. "Съществуват поне две версии", коментира МакКомас. "Или Слънчевата система се е създала в част от галактиката, която е била по-богата на кислород или голяма част от кислорода в междузвездното пространство е захванат в парчета лед и прах и поради тази причина е недостъпен за датчиците на IBEX."

Какъвто и да е случаят, новата информация ще повлияе на разбиранията ни за формирането и развитието на Слънчевата система, категоричен е МакКомас.

Докато сателитът IBEX получава проби от атомите, достигнали дооколоземна орбита, то човечеството разполага с друг уред, който скоро ще се "потопи" директно в галактическите ветрове. Това е сондата "Вояджър 1", която вече близо 40 години пътува в посока извън Слънчевата система. Учените очакват до няколко години тя да напусне хелиосферата и да стане първият създаден от човек апарат, полетял към звездите.