Катя Табакова: Търся по-различното лице на Истанбул 20.01 | 16:22

Истанбул е един от акцентите на кинофестивала "Цветята на Корана", който се провежда от 17 януари до 9 февруари в София и на който iNews е медиен партньор. Няколко филма от програмата на фестивала са посветени на културната столица на Турция, предстои представянето на книгата "Последен влак за Истанбул" на турската авторка Айше Кулин, а вчера се състоя и откриването на фотографска изложба "Визуални цитати: Истанбул".

Фотографиите на Катя Табакова, които ще останат в Дома на киното до края на фестивала, 9 февруари, представят едно друго лице на града.

Авторката насочва погледа ни към характерните малки улички с примамливо изнесени навън маси за кафе, към типичните турски кафенета, които не са част от лъскава американска верига, към антикварно магазинче, потънало в духа на времето, към обезлюдения плаж при лошо време, към морето с мержелеещия се силует на минарета.

Срещнахме се с Катя Табакова, за да ни разкаже повече за магията на Истанбул и фотографията. 

Откривате изложбата си "Визуални цитати: Истанбул" в рамките на фестивала "Цветята на Корана". С идеята за фестивала ли снимахте или вдъхновението ви дойде от другаде?

Първоначалното вдъхновение е самият Истанбул, то не може да бъде другояче. До голяма степен обаче снимките са селектирани на базата на участието ми във фестивала "Цветята на Корана". Това са фотографии, които са снимани в продължение на може би три или четири години, но съм направила такава селекция, която да се вписва малко или много в рамките на фестивала.

Много пъти съм била в Истанбул и никога не съм го изследвала от туристическа гледна точка. По-скоро винаги съм търсила по-различното лице на града. Не съм го гледала като турист.

Спомняте ли си какво ви грабна в Истанбул първия път, когато го посетихте? И промениха ли се впоследствие местата, които ви привлякоха първоначално?

Не, не бих казала, че са се променили. По-скоро с всяко следващо пътуване впечатленията от града се наслагват. Това, което ме впечатли още при първата визита, е многоцветността на града и различните лица. В Истанбул можеш да видиш всякакви хора, всякакви сгради, всякакви цветове, всякаква храна дори.

Като човек, който е видял и другото лице на Истанбул, извън това, което показват тясно фиксираните туристически програми, какво бихте посъветвали да види човек, който за първи път отива там?

Аз не се възприемам като турист, никога не съм пътувала като турист – дори не съм виждала основните туристически обекти в Истанбул. Изобщо, където и да пътувам, никога не посещавам големите туристически обекти. Целта са ми по-малките неща, по-скоро да се срещна с местни хора. По възможност винаги гледам да пребивавам при местни хора, за да усетя мястото.

Разбира се, всеки, който отива в Истанбул, не бива да пропуска да пресече Златния рог, да пресече Босфора, да премине от Европа в Азия, да се качи на ферибот, да усети вятъра – това наистина е много красиво преживяване, особено вечерно време.

Морето ли е най-характерната част на истанбулския пейзаж?

За мен морето е много силна част от общата картина. Това е един от основните елементи, които допринасят за атмосферата на града. По принцип градовете, в които има вода – било река, било море – наистина имат по-различна атмосфера. За съжаление София е лишена от това.

А може ли София да бъде вдъхновение за изложба като настоящата и какво биха включвали визуалните цитати от нашата столица?

Да, би могла. Визуалните цитати ... те пак биха били подобни. Всичко е до усещането за атмосфера. В София има хубави места, има хубави сгради.

Дори не биха били конкретни лица, аз по принцип не снимам хора, много малко присъстват в снимките ми, освен ако наистина не допринасят за атмосферата на фотографията.

Виждам, че във фотографиите ви има допълнително заиграване с фокуса. Докъде смятате, че е допустимо да се използва компютърна обработка на снимките?

По принцип се опитвам да стоя встрани от фотографските общности, защото там се вихрят винаги едни полемики, едни дискусии. За мен е смешно да се говори срещу дигиталната обработка на фотографиите – това е все едно да се говори срещу фотографите по принцип. Когато те са снимали и обработвали снимките аналогово, са прилагали същите ефекти, но по аналогов начин. Така че за мен това не стои като въпрос.

И за финал, кое е следващото място, което искате да снимате?

На мен непрекъснато ми се пътува, а фотоапарата нося винаги с мен. Много ми се ходи на Север – иска ми се да снимам прибалтийските републики и Норвегия. Това е следващата ми дестинация.