За бързата кучка и слепите закони 20.01 | 13:01

След като два дена дебатираха в пленарна зала, депутатите приеха поправка в проектозакона за училищното и предучилищното обучение, с която допуснаха индивидуална форма на обучение вкъщи в периода на детската градина.

Поправката бе предложена от депутата от ГЕРБ Снежана Дукова и гласи, че 4-годишните могат да минават предучилищно обучение в целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна форма на обучение, организирана от родителя, съобразена с държавните образователни стандарти.

След като срещу задължителната предучилищна за 4-годишните малчугани родители протестираха няколко месеца, депутатите направиха отстъпка и сега т.нар родителски кооперативи няма да бъдат напълно извън закона. Това добре, но… Поправката бе направена в последния момент, набързо и без уточнения.

Законът за образованието е всъщност това, с което Министерството може да се похвали за целия си мандат (който свършва само след месеци). Още с влизането си в министерството Сергей Игнатов обеща нови програми и нови учебници – такива и досега няма. Няма и стандарти, които са задължителният елемент към всеки един закон. Както и в случая към този закон, който гласуваха вчера депутатите. Всъщност със стандартите се пояснява как ще се прилага закона. И съответно тази "самостоятелна форма на обучение, организирана от родителя, съобразена с държавните образователни стандарти.”

Държавни образователни стандарти (ДОИ) още няма – нито за пред-предучилищното, нито за училищното обучение.

 Заради това и изникват твърде много въпроси. Като например, защо родителят, имащ възможност да възпитава детето си вкъщи, ще го регистрира в най-близката детска градина? Държавата няма ли достатъчно добра статистика за родените и живеещи в страната деца, та на родителите и на директорите на детските градини ще се вменява задължението да попълват още една папка с още някакъв си списък. Защото им е малко бумащината, може би?

Какви са стандартите, които трябва да покрие едно 4-годишно дете, за да може да не ходи в държавна детска градина? Кой пише тези стандарти? Кой и как ще осъществява контролът? И съответно, както във всеки един закон – кой ще носи отговорността и какви ще са санкциите.

До този момент разбрахме за санкциите за родителите? Но не става ясно какви ще бъдат санкциите за държавата, съответно за МОНМ, ако не успее да организира качествено скрининга за 4-годишните и методите, с които ще обхване изоставащите.

Това са въпроси, които изникват с промяната само в един член на един проектозакон. А проектозаконът е дълъг и има много други алинеи, членове и точки.

И искам да подчертая, че макар всеки закон да е насочен към бъдещето, точно това е законът, който формира утрешния ни ден. Защото според него ще се възпитават, обучават, просвещават децата ни. (И тези, които ще ни управляват.)