Когато гръм удари, как ехото заглъхва 21.01 | 14:14

Новината не на деня, а на годината се очертава да бъде покушението срещу лидера на ДПС Ахмед Доган.

В събота пред микрофоните и под прожекторите на десетки камери в центъра на столицата, и по-точно в Националния дворец на културата, един 25-годишен студент, от Бургас, криминално проявен, както уточниха бързо от МВР, български гражданин с мюсюлманско вероизповедание насочи пистолет към слепоочието на Доган. Докато той четеше доклада си пред всички делегати и гости на Националната конференция на партията

Само ден преди събранието се чу, че най-вероятно лидерът ще се оттегли. Това се и случи – часове по-късно Доган стана почетен председател на партията и посочи своя наследник – Лютви Местан.

Това е резюмето на резюмето на събитията. Коментарите са стотици хиляди. Новината предизвика извънредни предавания по телевизиите и радио станциите, всички интернет медии и форуми гръмнаха.

За жалост, (а и за срам) коментарите в интернет пространството бяха по същността си същите като реакциите на делегатите от ДПС, които хвърлиха един стабилен бой на младежа – там, на трибуната, под прожекторите. И в мелето се чуваше преди всичко небългарска реч. Коментарите ми се иска също да не бяха на български, тъй като те варираха от съжаление за неуспешността на покушението до нецензурни словоизлияния, които не бих искала да повтарям.

Няколко са фактите:

1. ДПС е една от партиите, които са постоянен фактор в българския политически живот от началото на прехода и до днес.

2. Лидерът Ахмед Доган е фигура, която въпреки нееднозначното си политическо присъствие, успя да събере изключително много негативи.

3. Извършен е опит за покушение срещу политически лидер.

Оттук насетне думата ще имат преди всичко разследващите органи. Първите коментари обаче (не от форумите, а на други политически деятели) бяха, че покушението е театър. Затова самият акт на насочването на пистолет към слепоочието на Ахмед Доган, кой стои зад това, какви интереси или е лична, дори битова драма, нека оставим на разследващите.

Дълбоко се съмнявам, че истината ще излезе наяве или поне ще бъде публично оповестена – все още няма яснота нито за убийството на Андрей Луканов, нито за първия изстрел в сараите на ДПС, нито за останалите показни гърмежи от последните 23 години. Не вярвам и сега дали ще разберем – чия действително е ръката, която е насочила пистолета. Считам също така, че принципно покушението е един вид риск на професията политик и на всяка публична личност, включително и звездите от Холивуд.

Затова поставям няколко въпроса за ехото от "гърма". Защото ехо ще има, независимо дали пистолетът е бил газов, дали е бил зареден… може да е бил и детска играчка – ехото ще се чува.

На първо място случилото се на 19 януари 2013 година е като стартов изстрел за предизборната кампания, която ще се състои няколко месеца по-късно. От тук насетне всяко едно изречение, казано от политик, може да се счита за агитация.

Второ, ДПС си осигури избирателната активност не само на своя твърд електорат, но и на по-равнодушните си привърженици. Заедно с това и едно сплотяване на редиците около новия лидер под благосклонната усмивка на стария.

Трето, със смяната на лидера си, ДПС си открива пътя за възможната коалиция с други политически партии, които ще влязат в следващия парламент. Според последните социологически проучвания, сигурните политически парламентарни групи са ГЕРБ, БСП и ДПС, като след тях се нареждат хората на Меглена Кунева и евентуално Атака и, още по-евентуално, някакви сини коалиции. Оттеглянето на Доган, фокусирал върху личността си твърде много негативи, ще даде възможност за оправдателна аргументация и на останалите партии да се коалират за следващите четири години управление, без никакво значение дали това ще бъде ГЕРБ, БСП или Меглена Кунева.

Четвърто, с покушението ДПС ще може изключително добре да повдигне "етническата тематика", с което реално ще активизира не само своя електорат, но ще даде възможност това да направят и останалите партии. Удобно, особено на фона на ниската избирателна активност и все по-изпадащия в апатия български избирател.

Пето, с темата за покушението срещу Доган ще се създаде подходящ медиен фон, в който де се отклони вниманието от скока на цените, неработещата икономика, затъващото селско стопанство, увеличаващата се безработица и бедстващия българин.

В този фон ще потъне и далеч по-важният въпрос за разследването на "успешния" и напълно истински атентат – този от Сарафово.

Шесто, покушението ще позволи на всички настоящи и бивши управляващи да си измият ръцете както за поредното неотваряне на вратите за Шенген, така и за затягане на условията за българските студенти във Великобритания, така и за поредния отказ визите за САЩ да паднат и т.н. А за всички тези ограничения и за неизгодната позиционираност на страната ни има далеч по-сериозни и по-дълбоки причини от един пистолет и една несвършила работата си охрана.

И те ще останат на заден план.

А България ще си стои някъде тук – с единия крак в Европа, с другия в Балканското, разкрачена между минало и бъдеще в едно несъстояло се настояще.

Слава Богу покушението беше неуспешно, пистолетът засече (или пък не беше зареден). Това няма значение, защото дори и да нямаше гръм, ще има ехо.

*Авторът поднася своите извинения на паметта на гениалния Яворов, заради използваното (може би неуместно) заглавие на негова творба.