Ще чуе ли президентът гласа на народа? 23.02 | 15:51

Три дена от безпрецедентната оставка на премиера Борисов и неговото правителство, а въпросите, които ехтят по улиците на България не само не стават по-малко, а напротив – увеличават се. Лавинообразно.

В момента няма съмнение, че решаваща е ролята на президента Росен Плевнелиев – от една страна, според и както го формулира Конституцията, и от друга страна, според простия факт, че Президентството е единствената към момента работеща и напълно легитимна институция, която ще решава накъде ще тръгне България в следващите дни.

В обръщението си към нацията два часа, след като оставката на правителството "Борисов" беше гласувана в Народното събрание, Росен Плевнелиев говори за спазване на законите, запазване на социалния мир и експедитивност на решенията. Дотук добре, но в думите на държавния глава има точно толкова истина, колкото и мъгла, тъй като освен че ще спази процедурата за съставяне на служебно правителство, Плевнелиев с нищо не показа, че се е вслушал в исканията на българите, които излязоха по улиците на България.

Макар и доста разнопосочни на момент в своята конкретика, тези искания могат да се обобщят основно в две направления – искания за конкретни стъпки за икономическо развитие и повишаване на стандарта и благосъстоянието на българина, (протестът се запали буквално и метафорично от сметките за парно и ток), и искания за промяна на системата за управление – гражданско участие и граждански контрол върху действителното управление на страната.

Днес протестиращи сe събират, но не за да сформират нова партия, както те самите подчертават, а за да попречат на политически партии, отделни личности (т.нар. олигарси) и бизнес интереси да яхнат вълната на народното недоволство. И да овладеят метлата, така че тя отново само избирателно да подбере един боклук, а да разпилее друг, трети да замете.

За възможност и вероятност от обяздване на българското недоволство има основателни подозрения. Те бяха изказани и се изказват и в момента от самите протестиращи, а лъснаха и при неумелия опит да се представи като глас на протеста бизнес дамата от Добричко Даниела Пеловска.

И тъй като според същността си президентската институция е обединителна за нацията, Росен Плевнелиев в момента е не само натоварен, но и има шанс да осъществи тази задача. Показва ли обаче с нещо до този момент, че е чул гласа на СВОЯ народ?

В обръщението му, както казах по-горе, това по нищо не пролича, освен в призива за запазване на социалния мир. В последващите стъпки и консултациите с политическите сили - също, защото макар точно тези действия да са предвидени от Конституцията, те утвърждават статуквото. А точно за да разбият статуквото, българите излязоха на улицата. И продължават да излизат.

Една съществена част от статуквото е лъжата. Да, точно ЛЪЖАТА, включваща и измамната версия на демокрация, която България изгражда в последните 20 години. На практика с исканията си за граждански контрол и участие в управлението българите (за съжаление, едва в 2013 година) заявиха, че искат да живеят в демокрация. И да я строят тази демокрация.

И срещата на президента Росен Плевнелиев с представители на протестиращите е наложителна. Наложителен е и диалогът на държавния глава с тях, дори и при сформирането на служебно правителство.

Засега обаче това, което се случва, е, че догадките и подозренията за задкулисна игра с пешки и кукли стават все повече.

И именно тук, в този момент, решаваща става ролята не само на президентската институция, а лично на президента Росен Плевнелиев. Защото от него, ЛИЧНО от него, в момента зависи дали само ще слуша гласа на народа или ще промени традицията и ще го ЧУЕ.

Едва след това идва и изпълването на ролята на президентската институция със смисъл – ролята на обединител на нацията, на държавен глава.

Всичко това обаче е последващо на първите стъпки. А гласът на народа иска истина, прозрачност, яснота.

За тази цел обаче Росен Плевнелиев трябва недвусмислено и категорично на първо място да отговори на всички подозрения спрямо собствената си личност и най-вече спрямо собствените си интереси, включително и финансови.

Защото все още не е ясно по какъв начин точно Росен Плевнелиев е натрупал благосъстоянието си (отпреди да стане най-богатия президент на най-бедната държава в Европа).

Какво е значението, и съответно влиянието, на професионалната реализация на неговата съпруга Юлияна Плевнелиева.

Каква е точно обвързаността му с енергийната мафия и дали е продукт на Лидия Шулева (както Стефан Гамизов заяви днес).

И дали от задния вход на Президентството не излизат дебели връзки към налагания като бъдещ балансьор в следващия парламент Меглена Кунева.

Също така и каква е точно меката връзка с скрилия се в последно време зад кулисите кръг около Иво Прокопиев. А също и поутихналият напоследък Ковачки.

А, и да не забравяме въпросите около отработването на умения по белите писти, които демонстрира Росен Плевнелиев и подозренията, че не карането на ски и прекрасните възможности за спортуване привличат толкова президентът в прекрасните ни планини.

Със сигурност към президента Росен Плевнелиев могат да се отправят още въпроси. Предвид на динамичната политическа и гражданска обстановка в момента в държавата обаче, въпросите явно няма да намаляват, а ще ставата все повече и повече.

И за да може да се насмогне, трябва да се отговаря, както каза Росен Плевнелиев в обръщението си към нацията – точно, ясно и експедитивно..