„Аве“ на два фронта 12.03 | 19:58

"Аве", най-новият български кино-проект, дело на режисьора Константин Божанов, откри 16-тото издание на София Филм Фест, като след излъчването си стана обект на разпалени дискусии и, общо взето, раздели публиката на два противоположни лагера.

Факт е, че на част от хората продукцията, разказваща историята на двама тийнейджъри-аутсайдери, които тръгват на автостоп из страната и в същото време поемат по трудния път на личностното израстване, неизбежно за момента, в който детето става възрастен, им допадна.

В историята на Божанов определено "има хляб", като доказателство за това са и няколкото отличия, които лентата получи в чужбина, както и на фестивала "Златна Роза". За жалост, обаче, тя не бе лишена и от множество стилистични проблеми, които станаха причина за появата на втория лагер, който не само не хареса "Аве", ами го оприличи на "една хвърковата претенция без подплата".

На първо място, най-много забележки получи сценарият: муден, накъсан, на места наблъскан с излишно количество мелодрама, която българското кино толкова обича и която вече е изморила хората до откат.

Филмът поражда множество въпроси у зрителя, на които той така и не намира отговор до самата финална сцена. Образите на двата главни персонажа не се представят в пълнота, особено този на Камен (в ролята Ованес Торосян, който познаваме от "Източни Пиеси"), който макар и ключов, ни остава някак недоизяснен, с неясни мотиви и с анонимна предистория.

Още, на много места, зрителят остава с усещането, че логичната линия на действието е нарязана и пренаредена: отношенията на главните герои са ту враждебни, ту любовни, като те "осъзнават, че не се познават" чак в средата на филма.

Краят е оставен отворен, като това оставя зрителя с впечатление, че филмът просто е отрязан, защото, например, е станал прекалено дълъг, и за нещастие, това се е случило точно преди така чакания през цялото време катарзис, който така и не се случва. (Всъщност, разбрахме, че краят действително е претърпял няколко корекции и по първоначален план, е трябвало да има няколко последващи сцени, след това, което ни бе представено като финал, които всъщност се оказват ключови.)

Още - реакциите на персонажите в лентата до голяма степен са нереалистични и лишени от логика – факт, който пречи на зрителя да се асоциира, с който и да е от тях, респективно, неспособен е да стане съпричастен на историята и да потъне в нея. За второто допринася и бавният, провлачен ритъм на действие, който на места започва да изнервя.

Диалогът определено е по-добрата съставна част на "Аве", като самият филм е замислен като драма с комедийни елементи. Главната героиня, 17-годишната Аве (в ролята Анджела Недялкова) е патологична лъжкиня – факт, който допринася за няколко забавни момента, представящи нейните диалози с останалите персонажи и последствията от тях.

С изключение на тях обаче атмосферата на "Аве" е доста тежка и сива, което я прави и малко трудно смилаема.

Смело може да се каже обаче, че въпреки всичките си проблеми, "Аве" може да се похвали с актьорски екип, който се справя повече от добре. Ованес Торосян изнася действието майсторки на гърба си и го прави с лекота. Недялкова също не играе лошо, като определено показва добър потенциал за по-нататъшно развитие. Ролята на останалите персонажи в лентата бе сведена до необходимия минимум, но в крайна сметка, сюжетът е мислен като фокус само и единствено върху двамата главни герои и техните съдби.

За какво разказва "Аве"?

Младият художник Камен разбира, че неговият най-добър приятел е сложил край на живота си и тръгва на автостоп за Русе, където трябва да се състои и погребението му. Изведнъж към него на магистралата се присъединява Аве – 17-годишна бегълка с богато въображение и брат-наркоман, който трябва да открие на всяка цена. Двамата поемат по опасните републикански пътища, като впоследствие се влюбват.