"Второ погребение" на търновския "вампир" 19.06 | 16:09

По християнски обичай със запалена свещ и преливане с червено вино археологът проф. Николай Овчаров и екипът му препогребаха костите на последния намерен великотърновски "вампир".

Скелетът беше изровен преди седмица, като в гроба археолозите откриха следи от жарава, а самите кости бяха приковани към земята с железни скоби, съобщава Север.бг.

"Правим го и заради самия ритуал, а и от уважение към всички кости - ние препогребваме всички кости. Оказа се, че има ритуали, които се правят, за да се избегне вторично вампирясване", обясни проф. Овчаров.

Според народните вярвания демонстрираният днес ритуал е т.нар. "второ погребение" и се прави не по-рано от 7 години след смъртта на човека. Смисълът му е да се провери дали мерките, взети при първото погребение, са свършили своята работа.  

Няколко са белезите, по които може да се научи какво се е случило, обясни археологът. "Основното нещо е да се види какъв е цветът на костите. Ако са бели или жълти, значи обредите против вампирясване са минали добре и всичко е наред - мъртвецът е станал "правилен мъртвец".

Вторият белег, по който се съди дали ритуалът против вампирясване при погребението е правилен, е дали са останали не изтлели части от плътта или дрехите. Ако тялото е изтляло напълно, значи земята го е приела, ако ли не - мерките не са дали желаните резултати.

Професорът даде за пример описани конкретни случаи, в които не изтляла ръка подсказва, че човекът приживе е посегнал на баща или майка. В тези случаи, освен молитва на свещеник, е нужна и майчината прошка.

В подкрепа на казаното археологът разказа притча от Ватопецкия манастир в Атон, според която "един монах, който бил много прилежен, но все закъснявал за столовата, защото чистел, един ден останал без храна и му се скарали. Той влязъл разярен в църквата и забил нож в иконата на Св. Богородица.

Оттам бликнала кръв. Той разбрал какво е направил и до края на живота си живял изключително праведно. Малко преди края на земния си път му се явила Богородица и му казала: Ти се стара много и получаваш опрощение, но ръката ти, с която заби ножа в иконата, няма да изтлее".

Проф. Овчаров определи костите като светли, което подсказва правилен ритуал при погребението, извършено около XVI - XVII в. Извадените кости бяха положени в чувал и погребани отново.