"Телесни плевели" - пътешествие из фантазиите на Алек Попов 25.04 | 10:25

През последните години името на Алек Попов се свързва с редица заглавия, които доволно пълнят рафтовете в книжарници и домове. Видяхме и екранизацията на "Мисия Лондон”, а след това зачакахме за нова порция родна литература.

Името на новия сборник с разкази на Попов е "Телесни плевели”, а официалното представяне на книгата се състоя в края на март тази година.

Верни на досегашния облик на книгите на писателя, от издателство Ciela са направили корица, сходна с тези на предишните му творби. Дотук изненади няма. Изненадата се крие в шестте истории, които Попов е събрал в рамките на малко повече от 200 страници.

В "Телесни плевели” реалността, позната ни от "Мисия Лондон”, напълно отсъства или по-скоро отстъпва място на време, простиращо се между реалното и нереалното. Това обаче не ги прави по никакъв начин тежки, тъкмо напротив. Погледът се плъзга бързо по страниците, за да улови духа на героите на Алек Попов.

Началото дава "Историята на един танк”, за да подхване добре познатата тема за човека и машините. Авторът обаче я тълкува в една идея по-зловещ смисъл, който отчасти стяга гърлото и те кара да преглъщаш шумно.

Втората стъпка е към "Вятърът на старостта”, който завихря всичко наоколо под звуците на малките звънчета, за да проправи път на отлитащата младост. "Душевадецът" пък отправя читателя на далечно пътешествие в Африка, но стоте му страници се оказват наистина много за разказ.

Безспорно има защо сборникът да носи името на разказа "Телесни плевели” - именно той гъделичка любопитството до последната буква.

Фантастичните нюанси, приятно преплетени в историите, не пречат на читателя да поглъща страниците с пълното усещане за реалност, защото колкото и да са измислени героите, толкова и реалистично успяват да прозвучат. 

"Телесни плевели” притежава своя собствена ритмика и усещане. Това е един фантастичен свят, в който чернокожи душевадци съжителстват нормално с характерни образи от времето на социализма.