Авангарден театър + Ловеч = 3,14 15.06 | 15:29

Авангардният театър не е често срещано явление в страната ни, ако се изключи столицата. Представления, в които има различни от традиционните подходи, нови технологии и оригинално отношение към публиката, няма как да се видят на много места в България, а ако все пак се случват, то салоните рядко се пълнят.

Във вторник в Ловеч бе второто и последното представяне на "3,14" за този сезон - една банална история от прехода, но представена по разчупен и новаторски начин на сцената на Драматичния театър, пише Sever.bg.

Играта започва още преди началото на постановката. За разлика от обикновените представления, тук публиката не може да влезе в салона, докато режисьорът не разреши. Когато хората заемат местата си, изкуството на сцената вече е започнало.

Декорите са оскъдни, но достатъчно функционални - две бели стени, които образуват ъгъл, две врати и две камери. Така актьорите са петима, но могат да изглеждат двойно повече, защото имат свой двойник, който в определени моменти се появява на стените и говори заедно с тях.

Преди да видим лицата, режисьорът ни представя един диалог за умението да виждаме, не да гледаме, а да виждаме. А за да усетим атмосферата на социалистическото наметало, което още влачим, Тодор Живков ехти в залата.

И после започва живият разказ. Уви, разказът е поредната история за прехода, за сблъсъка между идеали и действителност, разминаванията между поколенията и неизбежния край.

Автор на постановката е Калин Илиев, а сценарият и режисурата са дело на Валерий Първанов. На сцената разпознаваме кметът президент от хитовия българския сериал "Стъклен дом" - Веселин Мезеклиев. Актьорът си партнира прекрасно с Анета Пърликова, с която разиграват двойка, покварена от материализма на преходните години.

Слава Георгиева, Надя Стефанова и Александър Цветков са имената на останалите трима артисти, които съответно влизат в ролята на изстрадала комунизма възрастна жена, кариеристична млада девойка и син, завършил обучението си в чужбина и запазил идеалите си.

На излизане от салона човек остава с впечатлението, че е видял нещо необикновено и интересно. Нещо, което е успяло да разчупи ежедневието. Остава да си пожелаем повече такива представление, и то – не само свързани с близкото ни минало, а и отправящи поглед в бъдещето.