Да наложиш името на талантлив български творец – бавно, трудно, удовлетворително 27.05 | 17:36

Пловдивското издателство "Жанет 45" е безспорният лидер на българския книжовен пазар що се отнася до съвременна българска поезия и проза. Почти няма име на млад български творец, което да не е тръгнало по пътеката на публичността и признанието от тук.

Именно затова зададохме няколко въпроса на основателя и управителя на издателството – Божана Апостолова, с идеята да разберем малко повече за препятствията, но и за мотивацията и упорството да подкрепяш съвременната българска литература. А такава има и е много добра.

Издателство "Жанет 45" се утвърди като водещото издателство на съвременна българска литература. Негови са изданията на най-талантливите български автори от последните години. Трудно ли се издава и разпространява български автор?

- Ако трябва да бъда категорична – не е лесно да се създаде име на талантлив български автор. Веднага ще обясня защо – издаваме с предимство младите автори. На премиерата на първата книга на неизвестен автор се купуват 20-30 книги от роднини и приятели, при втората книга – малко повече ... и трябват пет-шест книги, зад които издателството стои и финансово, за да може този човек да си създаде име най-напред сред пишещите в България, а после и сред четящите.

Внушаването на талантливо българско име е трудно и поради това, че големите ни медии (с изключение на БНТ) много рядко коментират писатели и техните книги. Въпреки че имам книжна борса в София и Пловдив и въпреки че пътуващите коли доставят книги и в най-отдалечените кътчета на страната, продажбите са трудни. Помислете вие, които четете тези редове, бихте ли си купили книга от абсолютно неизвестно име само заради това, че е издадена от "Жанет 45”?

Съществувате от 1989 година и имате наблюдения през всичките тези години. Можете ли да откроите някакви периоди, през които съвременната българска литература премина през тези две десетилетия.

- През тези двадесет години се открояват основно два периода. През първия издателството бе заето със създаването на авторите на поколението на 90-те. Вторият период е утвърждаването на тези имена, но през цялото това време издателството не е спирало да издава важни и значими произведения от различни писатели – Вера Мутафчиева, Свобода Бъчварова, Иван Радоев, Андрей Германов, Константин Павлов, Румен Леонидов, Миглена Николчина, Николай Кънчев, Екатерина Йосифова, Ани Илков...

Ето, Георги Господинов с "Естествен роман” бе едно от интересните и забелязани имена на поколението на 90-те, но неговото утвърждаване и качване още по-нагоре по стълбата стигна върха си (засега) при "Физика на тъгата”. Милен Русков – слава Богу, още с третата си книга "Възвишение” се превърна в явление на българския съвременен роман. Александър Секулов, Калин Терзийски, Васил Георгиев, Тома Марков, Мария Донева, Деян Енев, Надежда Радулова, Радослав Парушев, Петър Чухов ... все имена, които вървят по този път, някои вече и автори на "Сиела”. Тук бих искала да благодаря на "Сиела”, че преди пет-шест години се включи активно в издаването на българска литература, защото е време българският автор да не чака ред в издателствата и да има право на свой избор.

Четат ли се българските автори? От позицията на издател – продаваеми ли са българските автори.

- Около 20% от българите са активно четящи и горе-долу толкова купуват и книги. Има имена, (създадени още по времето на социализма) като Петко Бочаров, Рангел Вълчанов, Павел Писарев, Стефан Цанев, Станислав Стратиев, които правят много сериозни тиражи. Днес вече с радост мога да кажа, че към тези имена можем да прибавим и поколението на 90-те – Георги Господинов, Милен Русков, Мария Донева, Мирела Иванова, които са също с много сериозни продажби според жанра, в който пишат.

Всички говорят за икономическата криза – усеща ли се тя и как едно издателство успява да оцелее в нея?

- Разбира се, че усещаме икономическата криза – и още как! Става ни все по-трудно да тиражираме талантливи автори, които българите не могат да си позволят да купят. Забележете: не че не искат, не могат да си позволят да купят! Не мога да си спомня друго време, в което българинът така мъчително да връзва бюджета си за храната и тока, та камо ли да му е до книги. Това налага писателите и поетите да имат институционална и медийна подкрепа. Министерството на културата трябва да направи възможно поне попълването на библиотечните фондове с нови книги. Защото, щом и библиотеките не могат да купуват книги, все едно през тези двадесет и няколко години не са живели хора, да не говорим за талантливи писатели и поети.

И един въпрос, малко като социологическо наблюдение – българите в големите градове или в провинцията четат повече?

- Най-много книги се купуват в София, където са съсредоточени парите на България, но това не значи, че там четат най-много. В малките градчета българският дух и отношението към книгата са съхранени по един различен, по-скоро душевен, начин, който все още дава самочувствие на българските автори и ги прави значими.

От гледната точка на издател – кое беше най-трудното? И кое беше най-удовлетворяващото през последните години.

Никак не ни е било лесно, но винаги сме успявали да отделим пари, за да създаваме и тиражираме талантливи българи. Разбира се, моята най-голяма победа и радост е създаването на поколението на 90-те, някои от които като имена вече са познати както в цяла България, така и в чужбина.

Поредиците "Поетики" и "Гамбити" съществуват от 2001 година – т.е. вече 11 години. Наложи ли се промяна в концепцията им за този период?

- Поредиците съществуват и до днес. Вече с много по-прецизно око водещите Георги Господинов и Борис Минков с много грижа, с много редакторска работа, с много разговори успяват да предложат първи книги на автори, които много често се превръщат в сериозни имена за нашето издателство.

И кое се търси повече – поезията или прозата? Как си обяснявате факта, че в общественото пространство сякаш по-лесно се налагат фигури на белетристи като Г. Господинов, Калин Терзийски и Карабашлиев. По-рядко обаче се чува гласът на поета?

- Определено мога да кажа, че прозата се търси много повече, особено хубавите качествени романи и разкази. Поезията стигна до много ниски тиражи и продължава да се купува само от истинските ценители. Обяснявам си го с факта, че когато човек лети към дъното на пропастта, той се опитва да се спасява, а не да храни душата си с поезия. Има и такива като мен, които в най-трудните моменти ги спасява прочитането на едно хубаво стихотворение, но те са видимо по-малко. В едно вярвам, че поезията ще си остане във времето едно от най-високите изкуства, които ще водят духа към друго небе, към други висоти.

Какво да очакваме тази година?

- В най-близко време "Пловдив чете” (6-11 юни 2012 г.), чийто домакин тази година е Издателство "Жанет 45”. Ще гостуват 45 издателства, сред които най-големите. Заповядайте според интересите!