Евгений Дайнов: "Миндя рок фест" е за хората и истинската музика 30.08 | 14:15

Срещнахме се с професор Евгений Дайнов, Станимир Габровски и Борислав Мавродиев в неделя, след като в продължение на два дни "Миндя рок фест" бе държала адреналина на хилядите посетители на великотърновското село на високи нива.

Умишлено изчакахме фестивалът да приключи, за да вземем интервю, защото така можехме да разберем каква е равносметката на организаторите на събитието, какви са изводите, които са си направили след третото поредно издание на културното мероприятие и какви планове имат за следващата година.

Тримата съмишленици отговориха търпеливо на въпросите ни, а освен това, разкриха пред нас наблюденията си за душевността на съвременния български селянин и схващанията си за ролята на кмета на всяко село в развитието му и резултатите от промяната на изборното законодателство...

Професор Дайнов, вие сте роден в Пловдив, живял сте, учил сте и сте преподавал във Великобритания, след това професионалната ви кариера ви отвежда в София... Как се появи малко селце като Миндя в живота ви?

Евгений: Да, така е. Роден съм в Пловдив, а освен местата, които изброихте, съм живял и другаде. Във Франция, в Русия... Миндя е селото, от което е родом баща ми. Родителите ми много правилно започнаха да ме "паркират" тук при баба ми и дядо ми за през лятото още в средата на шестдесетте години, когато бях малък. В Миндя си прекарвах едни безкрайни лета.

По този начин селото остави силен спомен в съзнанието ми и когато пораснах, продължих да идвам непрекъснато тук. Дори и когато бях в Англия, посещавах селото, когато се прибирах... Докато накрая, беше през 1994 година, реших да направя така: създадох си като основен приоритет идеята да прекарвам максимално количество време тук и минимално количество време в София.

Написах прошение до Румен Рашев (кметът на община Велико Търново бел. ред.), в което изразявах желанието си да стана гражданин на село Миндя. Той го разписа с удоволствие, така че от 1999 година съм тукашен жител.

Как се роди идеята за "Миндя рок фест"?

Евгений: Ние със Станимир (Габровски, друг от организаторите на фестивала бел. ред.) от много години, ама наистина от много години, например от около 20, правим планове тук да стане нещо. Писахме проекти, щяхме да организираме пленери... Избиваше ни все към екология и култура... Дойде ни идеята да направим и фестивал, но я отложихме във времето, тъй като повечето ни опити да започнем нещо ново тук не сполучиха.

Казахме си "някой ден ще направим и фестивал" и до там. Обаче през 2009 година се появиха Ана и Томас, те бяха сред първите чуждестранни заселници в селото. Понеже разбраха, че покрай всичко други се занимавам и с музика, ми казаха, че могат да отделят определена сума и ме попитаха дали срещу нея мога да събера своята група и да доведа още няколко приятелски банди, за да направим някакъв рок фестивал.

Аз отговорих, че ще опитам. Организирахме се, тогава бяхме три групи - моята Magistry, Blues traffic и "Демоде" от Горна Оряховица. Само за Blues traffic имаше пари, защото те дойдоха от София. Така първото издание на "Миндя рок фест" стана факт. След това, през последвалите дълги и тъжни есенно-зимни вечери, когато имахме време да размишляваме и да дискутираме, решихме да направим следващото издание на фестивала с наши сили, без английска намеса.

Искахме да видим дали и ние, българчетата, можем да повторим събитието, но в малко по-голям вариант, защото направо се срамувахме, че български групи се събират да изпълняват българска музика пред българи, а за това плащат англичани. Във второто издание на "Миндя рок фест", през миналата година, което отново беше еднодневно, към трите групи от първата година се присъединиха още две банди - "Силует" и Krupka blues band. Беше интересно, защото всеки музикант, който влиза в това село, идва с някакво предубеждение. Което е нормално донякъде, защото аз си познавам селото, а те не го познават...

С лек уплах идват да свирят на фестивала, защото сигурно очакват сцената да е три кашона, но като видят за какво става въпрос и всички казват "Другата година пак сме тук! Невероятно село, невероятна публика!". А публиката миналата година се събра наистина каквато подобава. Толкова много усмихнати физиономии, толкова много хора ме заклеваха да го направя отново, че решихме да организираме и трето издание. Много фирми обещаха, че парите ще бъдат от тях, а ние просто трябва да организираме нещата.

Ние, наивниците, решихме, че щом ще има пари и няма да се налага да ги търсим тук и там, можем да направим голям фестивал и създадохме голяма организация, фондация "Миндя рок фест", за да бъде всичко подредено и да няма хаос. Избрахме ръководство в лицето на Станимир Габровски и Борислав Мавродиев и започнахме.

Каква е равносметката ви от третото издание на фестивала?

Евгений: Ами, това е същото радостно събитие като миналата година, но в двойно по-голям мащаб. Основният ми извод на първо време е, че е прекрасно, че естественият обем на публиката на фестивала успя да се побере на площада. Ако се бяха изсипали още 2 000 души, щеше да стане ясно, че през следващата година ще се наложи да го местим на някоя поляна извън селото, което от своя страна вдига разходите многократно.

Друг извод от тазгодишното издание на фестивала е, че ще имаме лек проблем с групите, защото всички банди, които бяха тук, ще искат да дойдат отново, а ние не можем да си позволим да повтаряме музикантите всяка година. Ветераните на фестивала - ние, Blues traffic и Васко Кръпката да речем, ще свирим, докато го има, защото имаме специални заслуги.

В смисъл, че в началото рискувахме, беше нещо ново и можеше изобщо да не се получи или да се получи много зле, но ние дойдохме и свирихме... Не може да докараме същите групи и следващата година, трябва да има някакво освежаване. Въпросът е как, като групите започнат април и май месец да се обаждат и да питат как са нещата за фестивала през следващата година, как ние да им кажем "Пичове, тази година няма да свирите вие, защото искаме да поканим нови групи".

Сега дори се наложи да откажа на две групи, едната от Англия, а другата от Холандия, които искаха да свирят тук безплатно, защото логистиката би се получила много трудно. Те биха кацнали на летище София, след което трябва да бъдат докарани до тук с апаратурата си, трябва да бъдат настанени... Затова и им отказах. Тук възниква следният въпрос.

Ще регламентираме ли, че фестивалът е чисто български, което всъщност е и моето желание, или ще продължаваме да обиждаме европейски групи, които искат да дойдат до тук на свои разноски. С развитието на фестивала възникват поредица морални дилеми, на които ние трябва да дадем някакъв отговор.

Все пак и сега има някаква западна намеса, защото във фолклорния състав, който танцува на втория ден на фестивала, имаше англичани...

Станимир Габровски: Ана, която е солистка на местния фолклорен състав, е същата тази, която осигури средствата за реализирането на първото издание на "Миндя рок фест". Но аз мисля, че тя вече е много повече жител на селото, отколкото англичанка.

Как стана така, че вие двамата сте част от организацията на фестивала?

Станимир: С Евгений се познаваме от края на осемдесетте години. Тогава аз напуснах Велико Търново и дойдох тук, за да си направя работилница за мебели. Така че познанството ни е по-старо от демокрацията... С Борислав ситуацията е малко на шуробаджанащина, защото ми е зет (смее се). Нещата, който Евгений сподели за фестивала, общо взето се покриват с моите впечатления.

Евгений: Ние правим нещо хубаво за селото въпреки, а не с помощта на жителите му. Ако и догодина е така, обмисляме да поканим хора от съседното село, Мерданя, защото тамошните жители са по-предприемчиви. Те дори и тази година бяха изкарали сергии, за да хванат потока от автомобили насам и обратно... Ако имат домати, кисело мляко, къщи под наем и желание, ще ги поканим да изкарат някой лев и да помогнат на посетителите на "Миндя рок фест" да се почувстват по-комфортно.

А местните как приемат това, че на площада им свири рок музика до 12 часа през нощта? Питам ви, защото в Берковица, в Северозападна България, преди време се провеждаше рок фестивал, наречен "Берксток" и една от основните причини той да бъде прекратен, беше, че местните жители постоянно се оплакваха на кмета и в полицията, че им било шумно, че се събирали много чужди хора...

Борислав: Слава Богу, досега не сме имали никакви проблеми с местните в това отношение.

Станимир: Може би, и това не правят от мързел (смее се).

Евгений: На първия фест, когато започнаха първите проби на озвучаването, на площада се събраха някакви баби и дядовци на групички и обсъждаха. Аз минах да ги чуя какво си говорят. Те, разбира се, не бяха чували подобно нещо, обаче им хареса. Аз много се притеснявах как ще реагират, но наистина се зарадваха...

Станимир: Тази година кметът събра местните жители, за да им разясни какво точно ще се случва, какво е рок музика и така нататък...

Казахте, че имате казус с групите, които ще поканите през следващата година. Кои от тези, които свириха на тазгодишното издание на феста, ви направиха достатъчно добро впечатление, за да очакваме да ги видим на сцената в Миндя отново?

Евгений: О, това ще го решаваме чак март и април следващата година. Сега от октомври ще започнат да постъпват заявки и ние ще изготвим кратки и разширени списъци, но е много важно да се променят групите, за да има интерес. Има много качествени български групи, които трябва да се промоцират.

Вие в момента сте в уникалната позиция и на организатор, и на музикант. Като музикант, какво мислите за организацията на "Миндя рок фест"?

Евгений: Чак до такава степен не мога да се раздвоя. Снощи, преди да изляза на сцената, свалих главата на организатор и си сложих музикантската. Имах нужда от малко сценична треска, от адреналина, който дава сцената. Когато свършихме изпълнението си, Станимир ме хвана да говорим нещо сериозно. Толкова бях завладян от преживяното, че му казах да ме остави поне за половин час да се порадвам на ролята си на рок музикант и след това да се приземявам.

Пожелайте нещо на читателите.

Евгений: Първо да им е успешна годината от сега до следващия "Миндя рок фест". Да не се страхуват да дойдат, защото това е точно големият фестивал на България, на който могат да се порадват на музиката истински. А и като цяло да не се страхуват от нищо в живота си...

Повече от интервюто на професор Евгений Дайнов, Станимир Габровски и Борислав Мавродиев може да прочетете на sever.bg.