Ето с какво България ще се опита да се прочуе пред света 09.04 | 07:59

През 2013 г. България внесе шест кандидатури за списване в листите на ЮНЕСКО за културно наследство. Наскоро лично служебният министър на културата Владимир Пенев обяви българските кандидатури, които можем да очакваме да бъдат приети в престижните списъци. 

Високата им оценка би означавала не само признание на традициите на България, но и множество други предимства, сред които популяризиране на българската култура и привличане на повече туристи. 

Според експертите от Министерството на културата приемът не би ни донесъл финансови печалби, а преди всичко популярност и признание. 

Ето с какво България ще се опита да се прочуе пред света:

Двугласното пеене в Неделино

Двугласното пеене, характерно за района на Неделино, се бори за вписване в списъка с елементите на нематериалното културно наследство. То е прочуто още под наименованието "Неделински двуглас”, който се пее на кварти и секунди.

То е открито за първи път от Николай Кауфман, а първият запис дължим на Сестри Георгиеви.

В прослава на двугласното пеене в Неделино, ежегодно се провежда национален фолклорен фестивал, в който се включват както гости от България, така и редица гости от чужбина. Събитието всяка година отличава и най-добрите изпълнители на фестивала.

Самата община Неделино насърчава запазването на традицията в този вид пеене, като се грижи за обучението на деца в тънкостите на неделинския двуглас.

Високото пеене от Долен и Сатовча

Нарича се още пеене "на високо” и е сред най-редките фолклорни явления у нас. То е характерно преди всичко за селата в района на Гоце Делчев.

Виновник за "откриването” на високото пеене е Райна Кацарова, която се запознава с този вид пеене през 1952 г. Сред особеностите на тази техника е т.нар. провикване, след което текстът се изговаря речитативно и ниско.

Пеенето "на високо” се е изпълнявало в миналото предимно на важни събития, като сватби, празници, при пролетни обеди, седянки и жътва.

Националният празник "Сурва” в Перник

Фестивалът "Сурва” кандидатства за включване в списъка с елементите на нематериалното културно наследство. Той е прочут като място, на което могат да се видят традиционни народни игри и обичаи с маски или добре познатите ни кукерски игри.

Събитието е известно с конкурсната си програма, която от години събира на едно място сурвакари и кукери, които се впускат в истинска надпревара и неповторимо дефиле с уникалните костюми.

Всъщност първото издание на фестивала датира от 1966 г., но по-късно събитието добива международен статут, а Перник влиза в листа на карнавалните градове.

Традицията на фестивала изисква той да се провежда в последния уикенд на януари. В него се включват около 6000 души годишно.

Съборът за народно творчество в Копривщица

Това събитие се кандидатира за Листа на добрите практики на ЮНЕСКО. Един от най-прочутите ни фолклорни събори е роден през 1965 г., с цел да популяризира българската народна музика, песен и танц.

Интересното е, че съборът няма ежедневен характер, а се провежда веднъж на пет години, което го превръща в истинско събитие. Общо участниците и посетителите са повече от 10 хиляди, като през 2010 г. броят им достига 18 хиляди.

Фестивалът се радва на такава популярност, че привлича дори чужди групи и състави, които се занимават с български танци и фолклор.

Традиционно събитието се провежда в местността "Войводенец”.

Чипровските килими

Чипровските килими са изключително трудни за направа, тъй като се тъкат на ръка и двете им лица са абсолютно еднакви.

Този вид килими започват да се създават и процъфтяват още през Възраждането, предимно в района на Чипровци. Още от тогава се запазват няколко основни цвята, които се използват при правенето на килими. Това са синият, зеленият, червеният и кафявият, въпреки че в началото тези килими са били двуцветни.

Чипровските килими са изработват само от естествени материи, като памук и вълна, а самата технология е запазена в автентичния й вид до днес.

Българските читалища

Причината за кандидатурата на българското читалище в Листа с добрите практики е фактът, че те имат практически опит в съхраняването на жизнеността на българските традиции.

Всъщност това е и единствената институция, която сме изпратили като кандидатура към ЮНЕСКО, именно поради нетипичната им функция - заниманията с учебни и просветителски дейности от Възраждането до днес.

Днешните над 3000 български читалища са и единственият шанс за досег с културата в някои малки населени места.