Ето с какво България ще се опита да се прочуе пред света 09.04 | 07:59
Или с какво ще се опитаме да спечелим ЮНЕСКО

През 2013 г. България внесе шест кандидатури за списване в листите на ЮНЕСКО за културно наследство. Наскоро лично служебният министър на културата Владимир Пенев обяви българските кандидатури, които можем да очакваме да бъдат приети в престижните списъци.
Високата им оценка би означавала не само признание на традициите на България, но и множество други предимства, сред които популяризиране на българската култура и привличане на повече туристи.
Според експертите от Министерството на културата приемът не би ни донесъл финансови печалби, а преди всичко популярност и признание.
Ето с какво България ще се опита да се прочуе пред света:
Двугласното пеене в Неделино
Двугласното пеене, характерно за района на Неделино, се бори за вписване в списъка с елементите на нематериалното културно наследство. То е прочуто още под наименованието "Неделински двуглас”, който се пее на кварти и секунди.
То е открито за първи път от Николай Кауфман, а първият запис дължим на Сестри Георгиеви.
В прослава на двугласното пеене в Неделино, ежегодно се провежда национален фолклорен фестивал, в който се включват както гости от България, така и редица гости от чужбина. Събитието всяка година отличава и най-добрите изпълнители на фестивала.
Самата община Неделино насърчава запазването на традицията в този вид пеене, като се грижи за обучението на деца в тънкостите на неделинския двуглас.
Високото пеене от Долен и Сатовча
Нарича се още пеене "на високо” и е сред най-редките фолклорни явления у нас. То е характерно преди всичко за селата в района на Гоце Делчев.
Виновник за "откриването” на високото пеене е Райна Кацарова, която се запознава с този вид пеене през 1952 г. Сред особеностите на тази техника е т.нар. провикване, след което текстът се изговаря речитативно и ниско.
Пеенето "на високо” се е изпълнявало в миналото предимно на важни събития, като сватби, празници, при пролетни обеди, седянки и жътва.
Националният празник "Сурва” в Перник
Фестивалът "Сурва” кандидатства за включване в списъка с елементите на нематериалното културно наследство. Той е прочут като място, на което могат да се видят традиционни народни игри и обичаи с маски или добре познатите ни кукерски игри.
Събитието е известно с конкурсната си програма, която от години събира на едно място сурвакари и кукери, които се впускат в истинска надпревара и неповторимо дефиле с уникалните костюми.
Всъщност първото издание на фестивала датира от 1966 г., но по-късно събитието добива международен статут, а Перник влиза в листа на карнавалните градове.
Традицията на фестивала изисква той да се провежда в последния уикенд на януари. В него се включват около 6000 души годишно.
Съборът за народно творчество в Копривщица
Това събитие се кандидатира за Листа на добрите практики на ЮНЕСКО. Един от най-прочутите ни фолклорни събори е роден през 1965 г., с цел да популяризира българската народна музика, песен и танц.
Интересното е, че съборът няма ежедневен характер, а се провежда веднъж на пет години, което го превръща в истинско събитие. Общо участниците и посетителите са повече от 10 хиляди, като през 2010 г. броят им достига 18 хиляди.
Фестивалът се радва на такава популярност, че привлича дори чужди групи и състави, които се занимават с български танци и фолклор.
Традиционно събитието се провежда в местността "Войводенец”.
Чипровските килими
Чипровските килими са изключително трудни за направа, тъй като се тъкат на ръка и двете им лица са абсолютно еднакви.
Този вид килими започват да се създават и процъфтяват още през Възраждането, предимно в района на Чипровци. Още от тогава се запазват няколко основни цвята, които се използват при правенето на килими. Това са синият, зеленият, червеният и кафявият, въпреки че в началото тези килими са били двуцветни.
Чипровските килими са изработват само от естествени материи, като памук и вълна, а самата технология е запазена в автентичния й вид до днес.
Българските читалища
Причината за кандидатурата на българското читалище в Листа с добрите практики е фактът, че те имат практически опит в съхраняването на жизнеността на българските традиции.
Всъщност това е и единствената институция, която сме изпратили като кандидатура към ЮНЕСКО, именно поради нетипичната им функция - заниманията с учебни и просветителски дейности от Възраждането до днес.
Днешните над 3000 български читалища са и единственият шанс за досег с културата в някои малки населени места.
Водещи
-
Още един пациент от Кочани е приет в „Пирогов“, други двама са екстубирани
България и РСМ заедно в мъката
18.03 | 18:15
-
Зимата се върна: Сняг затрупва проходите и Пампорово
Новата снежна покривка на Петрохан е 5 см, по високите части в Смолянско също е толкова а на ...
18.03 | 18:00
-
Протест срещу Пеевски в Русе
Събитието е насрочено за 18:00 часа и е част от национална вълна от недоволство, която обхваща...
18.03 | 17:40
Най-четени
-
Габриела Сашова пишела в тефтер сценарии за филмите с гаври и убийства на животинки
На снимките и клиповете, разпространени от сдружение КАЖИ и от БГ Елфите, се вижда как младата...
18.03 | 10:59
-
Протест на ресторантьорите утре, блокират кръстовища заради ДДС-то
До момента участие са заявили над 30 големи града от цялата страна
18.03 | 14:20