Загубената връзка между баща и дъщеря 08.03 | 08:05

Йекта Копан (роден 1968 година в Анкара) е един от най-успешните и дискутирани разказвачи на Турция.

Макар да дебютира с поезия твърде скоро осъзнава, че негова стихия е новелата и то тази, проследяваща житието на градския човек.

Писателят, автор на няколко книги с разкази, днес е носител на най-престижните турски литературни отличия, сред които наградите за разказ Юнус Нади (2010) и Халдун Танер (2010).

Той е и любим телевизионен водещ, спечелил огромна зрителска аудитория за своето предаване, посветено на културата. 

Чрез своя майсторски, наситен с черен хумор повествователен маниер, Йекта Копан, като истински гид, среща жадния читател с градове, книги, рисунки, фотоси, хора…

"Проследих съдбата си като купчина лед, като мумифицирана статуя. Ако тате беше до мен, би ми извъртял една плесница и щях да дойда на себе си.”

Да се срещнеш с призрака на своя баща сред сенките на къща, съградена от детски сънища…

Да се срещнеш в неподходящо време с любимата си, докато, седнал на тротоара пред къщата на Оруел в Портобело, си се зачел в Ахмед Хамди Танпънар…

Да се срещнеш с мъж, пожертвал всичко, за да се сдобие с картина на Хопър…

Да се срещнеш в рибен ресторант със своята малка дъщеря, която отдавна е пораснала…

Да се срещнеш в случаен зоомагазин с угризенията на съвестта си, опитвайки да се укриеш в мътилката между едно престъпление и една автомобилна катастрофа…