Камелия Тодорова и изповедта на една луда глава 24.02 | 17:22

Преди време примата на родната джаз сцена Камелия Тодорова представи книгата "Изповедта на една луда балканска глава" (ИК "Изток Запад"), чийто автор е дядо ѝ Коста Тодоров – бележит български революционер, дипломат, политик и журналист.

В същото време дъщеря ѝ, певицата Рейчъл Роу издаде дебютния си сингъл. За семейството на Камелия определено се говори много и всъщност има защо. Ето какво разказа голямата певица за дядо си, интересните си родственици, политиката и своя собствен светоглед...

Дядо ви е бил толкова интересна историческа личност, баща ви – любител на джаза и открил първите джаз клубове в Париж – сигурно е ужасно вълнуващо да имаш подобно семейство... Прави ли ви то космополитна личност?

– О, разбира се. Гордея се, че съм част от това семейство. Благодарна съм на баща ми Кирил, който ми предаде любовта си към добрата джаз музика, изключителен писател, журналист и преводач.

Предал ми е чувството за дълг и морал, възпитал ме е на добри обноски, интелигентност и дипломация в живота. Мама Стойка ми предаде таланта си на певица и артист и разбира се ме научи да бъда добра майка и домакиня. Баба Надежда (баба Дади, както ѝ казвахме) бе виртуозна цигуларка и моята първа учителка по пиано.

И не на последно място – брат ми Коста, който е най-добрият ми приятел, беше мой мениджър, мой озвучител, фотограф и оператор в началото на кариерата ми. Но и по майчина линия фамилната история е доста богата. Прадядо ми, протойерей Иван Бухлев е македонски комита, известен с непримиримия си характер срещу гръцкото църковно влияние.

Заточен в Диарбекир заради участието си във Великденското въстание през 1903 година. Родом е от Горно Броди, Серска Македония и остава ярки следи в своите съвременници. Дядо ми - неговият син – подполковник Александър Бухлев, е бил началник на гарнизона в Кюстендил, убит с камъни, брадви и тояги в село Горановци през октомври 1944 г.

Другият ми прадядо Тодор Топалов е бил кмет на Радомир, по времето на Радомирската република. Когато е взет за заложник от Райко Даскалов целият град събира откупа от 20 хил. лева, за да го спасят. А пък баба ми Анка Топалова е била със сини очи и най-красивата жена в Радомир. На световното изложение в Париж 1903 година пощенските картички са имали нейния лик. Е, както виждате, имам с какво да се гордея. Имам роднини и братовчеди по цял свят, как да не се чувствам космополитна.

С какво е интересен Коста Тодоров и защо го наричат "луда глава"?

– За да ви представя Коста Тодоров ще ми е нужна помощта на неговия биограф Паун Генов, тъй като аз нямах честта да го познавам лично така, както познавах баба си Надежда (съпругата му) и баща си Кирил. За мен една от най-важните характеристики на Коста Тодоров е неговата сила – във физически и нравствен смисъл. "По телосложение той бе малко по-нисък от обикновения мъж-ръст, но за това пък чувствително пълен. Той имаше широки плещи, голяма костна структура, която беше облечена в добре развити мускули".

"Четник в Македония и революционер в Русия, воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П.Д. Петков и Г.М. Димитров. Приятел на Ерио Вандервил и Марина Цветаева. Дипломат в Европа и изгнаник в света.

Продавач на сладолед, производител на щрудел и говорител по радио ВВС. Кавалер на почетния легион и на 4 смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски.

Роден в Москва, живял в Европа и Америка, починал в Париж. Едновременно: Аристик, Дон Кихот…и Коста Тодоров" - Паун Генов.

Луда глава го нарича неговият най-добър приятел от чуждестранния легион Владимир Лебедев. Ето защо книгата на български език е озаглавена "Изповедта на една луда балканска глава".

Спрягали са името ви до това на различни партийни лидери – Бойко Борисов, Първанов, Станишев, бихте ли ни разказали какви са действителните ви отношения с тези мъже на властта?

– Политиката е нещо, което съществува навсякъде и във всичко. Дори и в чашата кафе, което сутрин пием. Никога не съм имала амбициите да бъда велик политик. Аз, преди всичко, съм човек с гражданско достойнство и морал. Отстоявам правата си като такава и съм готова да бъда в помощ и защита на гражданското общество. Бойко Борисов познавам като бодигард, министър на вътрешните работи (Борисов беше главен секретар в МВР - бел. ред) и гласувах за него за министър-председател. Все още вярвам, че има шанс да се справи с отговорностите и обещанията, които е поел към народа и България.

Президентът Първанов е единственият президент, който ме е удостоил с внимание и уважение за дейността ми като артист и личност, но всъщност първото ми признание идва от министър Рашидов. Господин Станишев не познавам лично, а само от случайни официални срещи.

Факт е, че около заминаването и престоя ви в Германия се изписа и изговори какво ли не – можете ли накратко да ни разкажете истинските причини да заминете и защо решихте да се върнете?

– Влюбих се и реших да променя живота си – кратко и ясно. А що се отнася до връщането… не бях го планирала, но така се случи. През 1992 г. реших да започна живота си отначало и на чисто. И най-добрият вариант за осъществяването на това беше да остана в България, където са ми корените, семейството и дома.

Какво още сподели певицата, може да научите от Jenite.bg.