Свети Георги отново ще победи ламята. Гергьовден е! 06.05 | 09:30

На 6 май Българската православна църква почита Свети великомъченик Георги Победоносец. Празникът е наречен още Гергьовден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън. Тък като светията е почитан освен от християни и от мюсюлмани, помаци и цигани, този ден носи и имената Хъдърлез и Адрелѐс.

6 май е обявен и за Ден на храбростта и на Българската армия. Чества се също и като главен празник на овчаря.

Свети Георги е живял по времето на император Диоклециан. Роден е някъде между 275 и 284 г.в Кападокия (днешна Турция) в семейството на християни. Още от малък свети Георги остава без баща и заедно с майка си се връщат в родния й град Лида (Палестина), където наследила огромно богатство.

Младия Георги пораснал висок, силен и красив момък. Той бързо се издигнал в йерархията. Още 20-годишен получил титлата трибун. Императорът, който не знаел каква вяра изповядва младежа, бил възхитен от доблестта и храбростта. Още много млад той го удостоил с най-висок чин и дори го направил член на държавния съвет.

Към 303 г. , когато Диоклециан издал едикт за систематично преследване на християните Георги излязъл пред съвета и смело критикувал решението на императора. Вбесен от дръзката постъпка, Диоклециан наредил "предателят" да бъде хвърлен в тъмница и подложен на мъчения.

Тогава започнали чудесата около свети Георги. Легендата разказва, че по пътя към тъмницата копието на един от стражарите омекнало щом докоснало тялото на изгнаника. Подложили на различни мъчения свети Георги. Той прекарал цяла нощ с тежък камък, върху гърдите, който му пречел да диша. След това го завързали на колело с набити остриета, които раздирали кожата и месата му. Въпреки тях свети Георги стоически ги издържал, а на сутринта ангел господен излекувал раните му и му вдъхнал нови сили.

Това разгневило още повече император Диоклециан последвали нови мъчения - светецът бил хвърлен за три дни в яма с негасена вар, обувани му били нажежени железни обуща и го карали да тича с тях, давали му да пие силни отрови. Георги обаче не предал вярата си и понасял стоически всички мъчения.

Последната нощ, самият Спасител се явил на Георги и го утешил като му обещал небесна радост. На сутринта светецът помолил от Диоклециан да го заведат в храма на Аполон. Зарадван, императорът помислил, че Георги се е предал, но когато влезли в храма, светията само с думи прогонил бесовете от идолите, а самите идоли паднали с грохот на земята и се разбили на парчета.

При вида на всичко това, жената на императора - Александра също прославила Христа. Вбесен, Диоклециан заповядал Георги и Александра - собствената му жена, да бъдат посечени. По пътя към мястото на посичането Александра припаднала уморена и предала богу дух. Малко по-късно Георги бил обезглавен пред стените на Никомидия.

Тялото на светеца е погребано в родния град на майка му - Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като великомъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Свети Георги най-често е изобразяван на бял кон с копие, а в краката му лежи убита ламя. Този образ на светеца е свързан с едно от най-известните му чудеса. Действието се развило близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

Там имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Чудовището често излизало и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавало градските стени, дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Те помолили техния владетел за помощ, но той само издал заповед, с която разпоредил всеки ден да се предава на змея по едно от децата, за да се спасят останалите. Той уверил хората, че когато дойде и неговия ред, и той ще предаде дъщеря си на чудовището.

И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.

Когато девойката стигнала мястото избухнала в сълзи. Изневиделица се появил свети Георги на бял кон и я попитал защо плаче. Тя му разказала всичко и продължила да оплаква съдбата си. В този момент се появила ламята. Свети Георги препуснал към змея и го пробол с копието си. Така той спасил хората от змея. В негова чест и в тази на Божията Майка и били съградени две църкви. Тогава станало второ чудо - при освещаването им избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.

В народните вярвания св. Георги е смятан за повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Обичаите, свързани с деня на светеца започват още от предходната вечер. В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е "повито с блага роса", като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо.

Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг обреден момент, свързан с росата е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила. На някои места тя се носи в пълно мълчание – т. нар. мълчана вода, с която се замесват обредни хлябове. Някъде (Разградско, Пловдивско) се вярва, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден. Повсеместно също е вярването, че дъждът на Гергьовден, (както и този на Спасовден) е особено плодоносен - "Всяка капка носи жълтица".

Разпространен е обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.

Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. Най-често агнето се заколва на свещено за местността място - оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки. Агнето за курбан е винаги първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода - за да не спира да тече берекета в къщата или в мравуняк, за да се плоди като мравките стадото.

Приготвя се специален обреден хляб украсен с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А после костите от курбана заравят в земята. Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите - овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.

Имен ден на Гергзовден имат хората, носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника.

Освен празник на свети Георги на 6 май в България отбелязваме и деня на българската армия. Легендите представят светеца като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. Това вероятно е и причината този ден да се свързва с храбростта на армията ни.

Денят на храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с Указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари с Указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

В началото празникът се е отбелязвал скромно. Церемонията е включвала панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена "За храброст", ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.

В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 и 1992, българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново заема полагащото му се място в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Всяка година по случай деня на Българската армия се организира военен парад. В програмата се включва и празничен Водосвет на бойните знамена и знамената-светини, също така преглед на войската и поднасяне на цветя на паметниците на геройски загиналите.

В парада участват и вертолети и самолети, които са на въоръжение в родовете авиация на Военновъздушните сили – изтребителна, щурмова, вертолетна, транспорта и учебна.

Тази година за пръв път в навечерието преди празника на българската армия имаше музикален парад на военните духови оркестри.