Световноизвестни сме. Великобритания ще снима филм за българските вампири 20.09 | 16:02

Британска телевизия ще снима документален филм за "вампирските" обреди в България от Средновековието.

Това обяви днес на специална пресконференция в БТА проф. Николай Овчаров, който представи обобщено резултатите от разкопките в Перперикон за тази година.

Журналисти от британския вестник Daily Telegraph са се свързали с археолога във връзка с обширен материал, който подготвят по темата.

Като една от най-значимите находки от летния археологически сезон, започнал на 17 юни и продължил до 13 септември, проф. Овчаров открои скелета на т.нар. вампир в северната част на Некропола в Скалния град. В разкрития гроб археолозите открили скелет на мъж на около 35-годишна възраст, който бил пронизан отляво в сърдечната област с лемеж - желязна част на рало.

Според проф. Овчаров мъжът бил прободен с 2-килограмовия предмет след смъртта си, което говорело за извършен ритуал срещу вампирясване. Археологът поясни, че подобни обреди се изпълнявали в случаи на самоубийство, на смърт при необичайни обстоятелства, както и при дълголетници (такива се считали доживелите до 70 години).

В християнската част на Некропола археолозите от екипа на проф. Овчаров открили скелетите на майка и дете, погребани във формата на Богородица и младенеца, като се предполага, че находката датира от "чумния период".

В същия район, малко преди края на разкопките за този сезон, специалистите попаднали на цяло семейство от XIII в. - мъж, жена и дете - погребани настрани със силно сгънати крака.

В черепа на мъжа имало дупка от хладно оръжие, а според Овчаров най-вероятно и останалите членове на семейството били убити. Предполага се, че става въпрос за екзекуция на еретици от XIII в., тъй като и в други случаи археолозите са попадали на подобни погребения - предимно в Южна България, в района на Източните Родопи и Свиленград.

През този сезон е открит и фрагмент от броня на генерал от османската империя, съдържащ надписа "Свещената война води до вечен живот", разкри Овчаров, цитиран от агенцията. Той посочи, че най-вероятно находката е от 1361 г. - само 11 години, след като османците са стъпили на Балканите.

Периодът от 1361 до 1380 г. е особено интересен за археолозите, защото проследява прехода от номадския начин на живот на османските войски към уседналост.

Проф. Овчаров представи пред журналистите и сграфитокерамична паница от XIII в., която изобразява орел с клонка в човката. По думите му подобна техника на рисуване продължава да се практикува и днес в някои селища на страната като Етъра и Велико Търново.