Чалгата навлизала и в родния маскарад 03.08 | 07:55

Чалгата навлиза в родния ни маскарад, защото съвременната действителност стана доста комерсиализирана и хората имат остра нужда от празници, коментира доц. д-р Светла Ракшиева, главен уредник на Етнографския музей в София.

"Кукерските маски у нас се осъвременяват и явлението е особено актуално в Югоизточна България", посочи Ракшиева пред БТА.

Освен станалите традиционни пайети, върху маските се изобразяват петолъчки, зодиакални знаци, различни емблеми с модернистична символика. Маските придобиват дори политически образ.

Заедно с образите на именити политици могат да се видят и превъплъщения на актьори и фолк диви, твърдят експертите.

В древните ергенски обичаи все повече навлизат жените. Докато в миналото са се маскирали само мъже, сега в кукерските групи присъстват момичета и жени. Според специалисти явлението е отражение на процеса на еманципация на жената и стремежът ѝ към доминираща роля в семейството.

От миналия век в  групите са намерили място и персонажите на доктор, медицинска сестра, терорист, дявол, които също са огледало на действителността ни, отбелязва доц. д-р Ракшиева.

Сътворяването на маската и костюма е своеобразен вид творчество, преминаващо в изкуство. То е не само вярност към традицията, но и нетипична творческа изява, която получава голям отклик, коментира експертът.

Персонажите в европейските маскаради си приличат, твърди Ракшиева, която е изследвала празничните прояви в Италия, Испания, Франция и на Балканския полуостров. Обикновено се ползват най-маргиналните и екстремни фигури от обществото. Винаги има цигани, просяк, демонстрира се магията за плодородие, насочена и към хора, и към животни, обяснява карнавалната разкрепостеност Ракшиева.

От Испания до България мечката присъства в маскарадния персонаж. Както бабата и дядото, също и младата двойка. Все по-голяма става и приликата в изработването на костюмите, според специалисти. В Централна и Западна Европа силно застъпени са направените изцяло от слама и от нейните корени облекла. Сламеният човек, символизиращ духа на нивата, който се изявява след жътва, е силно разпространен на Стария континент.

У нас  също се правят костюми от слама и царевична шума. Цилиндричните  маски на кукерите между Карлово и Пловдив наподобяват островърхата шапка на Арлекино, който е най-известният персонаж на италианския площаден театър. Масово на Балканите се използват кози кожи за направа на костюми. Типични само за България обаче са маските от пера.

Маската завладява и интернет. Срещу думата маскарад в глобалната мрежа излизат 4,4 млн. резултата, твърди Искра Тодорова, етнолог в Регионалния исторически музей в Русе. По думите ѝ 1 000 сайта са свързани с явлението маскарад. Чрез онлайн игри всеки желаещ може да се маскира, или да вземе участие в котешко или друг вид парти, както и да гримира анимационни герои. Онлайн магазини предлагат готови маски и костюми. Конкурират ги онлайн ателиета, позволяващи да се принтира и кройка, както и готов маскараден  продукт.

Кампанията "Фреди за един ден", инициирана от фенове на рок звездата от групата Queen, толкова бързо се е разраснала с помощта на интернет, че вече почитатели на Фреди Меркюри в 24 страни на рождения му ден се забавляват, като се превъплъщават в негово копие, твърдят специалистите. 

Профилът е маска на участниците във форумите, смята още Тодорова. Много от тях нарочно го променят и се забавляват, като се опитват да се разпознаят, твърди изследователката. Виртуалният маскарад набира сили и живот. Появата му ще повлияе и на реалния. Глобалната мрежа променя и културните модели, свързани с маскарада.