Белослава в страната на музикалните чудеса 12.04 | 14:57

Чар, топлота и кадифен глас. Дори и взети заедно тези думи не могат да опишат магнетичността на Белослава. За радост на всички нейни фенове, в края на месеца певицата издава третия си студиен албум "Когато има защо...”. На 28 април е и официалното представяне на проекта. Ето защо потърсихме Белослава, за да ни разкаже за емоциите около новите си подвизи, за миговете, които е събрала в песните си, и за нейния неповторим музикален свят. Ето какво ни сподели тя...

В края на април излиза новият Ви албум "Когато има защо...”. Защо изчакахте цели шест години преди да го издадете?

- Не съм чакала. Просто сега му дойде моментът. Аз съм човек, който обича да се наслаждава на всеки етап от живота си. Последните години, докато работех по албума, извървях дълъг път с моите колеги, записвайки, експериментирайки, репетирайки. Това съвсем естествено доведе до споделянето на цялата информация, която сме събрали. Мисля, че времето не е определящо, а правилният миг. 

Значи албумът е пропит с емоциите, които сте събрали през годините?

- Да, албумът не е никак малък - събира 16 песни и два бонус трака. Всяка една песен е преминала през етапи и периоди, които личат ясно вътре, като настроение, като тема и като музикалност. От малката бяла лодка, която наистина видяхме на един хоризонт миналото лято, през "Забравих си шала” - песен за една есен в София. Всяка една си има история.

Подготвяте голям концерт за представянето на албума. Знам, че имате някаква по-различна концепция за него. Какво точно сте намислили?

- Съвсем умишлено го нарекох концерт-премиера, защото когато кажем промоция, без да искаме принизяваме нещата до обичайно случващи се събития. Щом кажа концерт-премиера създавам за себе си един празник, защото за мен излизането на този албум е един празник, свързан с много емоции. Концертът ще бъде на сцената на зала "България”, която е един истински храм-паметник на културата за мен. Свързвам я с детството си, с концертите, на които са ме водили. Когато бях в трети клас, пях за първи път на тази сцена с Детския радио хор. Това място има голям сантимент и връзка с моя концерт и с миналото ми. 

Поканили сме струнния оркестър "Арена Оркестра” с концертмайстор Пламена Жекова. Много е важно да има цигулки и щрайх, защото те успяват по много хубав начин да опишат танцувалната музика. Като тръгнем от диското, през фънка и стигнем до 70-те и 80-те години, през всички тези години цигулките са били много важен елемент в музиката. 

С кои музиканти работихте по "Когато има защо...”?

- Всичко е дирижирано и аранжирано от Живко Петров, който е мой музикален партньор вече 12 години. Всичко сме осмислили заедно, нарисували сме по каква права да върви албумът. В проекта участва и барабанистът Димитър Семов, с когото също работя от 12 години. Антони Рикев пък е уникален басист, който също свири с нас. С него вече пет години крачим заедно, ръка за ръка. Той кара сцената да тактува по един особено ритмичен начин. За перкусионната сесия сме поканили Калин Вельов. Липсва ни много Лили Йончева, с която работихме, но все пак тя е в Лондон и гледа бебе. За нас ще е голяма чест Калин да я замести. 

Изглежда не можете да се оплачете от липсата на добър екип. 

- В никакъв случай. Държа да спомена двама страхотни певци - Елена Кокорска и Александър Славчев. Искам да дам цялата си гласност от позицията и трибуната на медиите, за да споделя, че това са едни невероятни гласове, които в бъдеще ще чуваме по-често. Голяма радост е да слушаш истински музиканти, с които си и истински приятел. В нашия живот всичко се случва от сърце и е много лично. 

Самото заглавие звучи много лично - "Когато има защо...”. Какво Ви провокира да дадете това име на албума?

- Когато има защо, човек обикновено казва нещо мило - обажда се на приятел, споделя, че обича някого. Когато има защо, човек прави съзнателни постъпки. Когато няма защо, по-добре да си мълчи. Затова човек трябва да осмисли важните мигове в живота си и да ги споделя когато трябва, на правилното място, с правилните хора. Така пътят е осмислен и истински. 

Наближават наградите на БГ Радио. Получихте три номинации, включително за БГ Изпълнителка на годината. Какво означават за Вас тези номинации?

- За мен това е голяма радост. Моята номинация е само една. Втората е за песента "Всяка година по същото време”, която аз пея, но е на талантливия режисьор Иван Москов. Третата е за общия ни дует с Рут Колева, която също заслужава много внимание и респект. За мен е чест, че имам номинация, защото това значи, че правя една стъпка в своята пътечка. Радвам се, че  тези награди ги има, защото музикалният ни бизнес е в немилост. Вече две години по ред не сме имали никакви музикални празници. Това е малко тъжно, но пък  е факт, че тази година тези награди ги има и ние трябва да се опитваме да правим каквото можем. 

Защо медиите у нас не искат да подкрепят достатъчно българските изпълнители? Не Ви дават голяма трибуна, не въртят достатъчно песните Ви.

- Не се наемам да отговоря на този въпрос, защото аз също искам да го задам. Искам да се обърна към всички медии и да ги питам защо българската поп, рок и джаз сцена е поставена в една мъничка ниша и никой не ѝ обръща внимание. Когато имаше музикална телевизия, хората бълваха повече информация, повече хубави клипове, повече хубава музика. Когато има трибуна, където да се изразиш, ти имаш стимул да го правиш. И когато медиите ни попитат "Къде сте?”, моят отговор е: "Вие къде сте?”. Ние сме тук, ние сме на сцените. Опашките и хората са налице. Те пълнят зали. Концертите са пълни с хора, които пеят нашите песни. Нищо не е спирало, просто не се отразява. 

Това може би е някакъв синдром на времето, в което живеем. Мисля, че е някакъв вид културен шок, който нашата държава преживява. Всичко това ще отмине, защото вярвам в интелигентните хора в тази страна.