Деца на Новата вълна 18.02 | 12:12

O. Children изпълзяват на британската музикална сцена през 2008 година и сякаш появили се от нищото, те започват да се катерят нагоре малко по-малко, докато не стигат в момента, в който се превръщат в една от най-отличителните и прогресивни млади групи, боравещи със звуци от старата школа.

Всъщност, по онова време те не се казват O. Children, а се окичват с противоречивото Bono Must Die, което, в комбинация с черните им одежди, драматичните RayBan-и и нереалния баритонов тембър на фронтмена Тобиас О'Канди, който може да смрази и най-горещата кръв, се оказва нещо страховито.

Толкова опасно, че след като чува името на групата, самият Боно от U2 възстава срещу злокобната им повеля и ги отвежда в съда.

След поредица от дела, името на групата са променя, като мигрира от онзи, който те не харесват към онзи, когото просто обожават. "O. Children” е една от най-известните песни на отеца на меланхолията Ник Кейв и именно в негови чада се превръщат музикантите.

Нека обаче се върнем към началото, зародило се някъде по малките, мъгливи и кални улички на Финчли, Северен Лондон. Точно там, срещу еврейската църква, която Тоби описва като нещо "наистина вълнуващо от време на време", израства и впоследствие сформира електро пънк проекта Bono Must Die двуметровият музикант с нигерийски корени.

"Израснах като истинско инди-хлапе, слушах The Velvet Underground, Kinks, Joy Division, Гари Нюман и Sonic Youth. Queens of the Stone Age обаче са най‑любимата ми група до ден днешен", спомня си О'Канди.

След края на процеса и раждането на O. Children се оказва, че новият проект е на светлинни години от "какафонията от звуци", както се самоопределят Bono Must Die. Стилът на групата се променя като завива във назад  времето и смело се насочва към изчистения, минималистичен пост-пънк – звук, владял улиците на Лондон до края на осемдесетте, когато групи като Sisters of Mercy, Bauhaus, Echo and The Bunnymen са били в своя музикален и културен апогей.

Често ги сравняват и с Joy Division, не само заради специфичния пост-пънк звунк, но и заради приликата в плътните гласове на О‘Канди и Иън Къртис.

Какво обаче мислят самите O. Children  по въпроса с причисляването към всички големи тъмни класици? "Очевидно е, че в музиката ни има доста силен пост-пънк елемент. Но когато ни сравняват с тях, това леко ни дрази, защото се стремим да създадем свой собствен стил, както всъщност всички музиканти."

 "Никога не сме искали да изглеждаме прекалено самовглъбени или претенциозни. Искахме просто да правим музиката, която обичаме. Би било супер, ако някои хора я разберат, както и ако някои не я разберат", казва Тоби.

Дебютният им сингъл "Dead Disco Dancer" излиза през август 2009 година, следван от "Ruins" през април 2010, като и двете носят типичното за пост-пънка и ню уейва звучене. Едноименният им албум "O. Children" излиза официално на 12 юли 2010 година.

Тавата определено прави така че името им да заеме отлични позиции не само на лондонската сцена, а и в Европа. Успехът на продукцията е и доста нагледно доказателство за започналото възраждане на ню уейв вълната, датираща от края на 70-те до края на 80-те години на миналия век.

На 4 юни 2012 се разжда вторият им албум, наречен "Apnea". Сънната апнея представлява състояние на епизодично спиране на дишането по време на сън. Заболяването е свързано с непълноценен сън, значителна сънливост през деня и безсъние, високо кръвно налягане, редица сърдечни заболявания и т.н. Именно състоянието, в което О‘ Канди изпада след започването на правната борба с английските власти.

Историята започва през 2010 година, когато Тоби, барабанистът Андрю Слийт, китаристът Готие Ахариста и басистът Хенри Джеймс изнасят концерт в Манчестър. След края на гига те решават да отидат на някакво парти, като впоследствие изпускат влака за Лондон. В крайна сметка се качват на следващия, за който нямат билети. Впоследствие кондукторът ги хваща, като не иска да чуе никакви извинения. Стига се до намесата на полицията, която проверява името на О‘Канди и открива, че визата му е изтекла и той пребивава в Обединеното Кралство нелегално.

Така започва една дълга и изморителна борба между английските власти и нигериецът, който живее във Великобритания от седемгодишен. Именно това е периодът, в който "Апнея" се ражда.

"Чувствах се като затворник на Великобритания и наистина не знаех както да правя със себе си. Бях доведен тук, когато бях на седем и бях захвърлен в мрака. Трите дена прекарани в килията бяха най-трудната част. Това бе време на страх и отегчение едновременно, докато те се опитваха да ме депортират. Почти успяха, но в крайна сметка не се случи. Радвам се, че всичко това приключи", спомня си Тоби.

Паралелно с битката си с властите О‘Канди и останалите членове започват упорита работа по новия албум.

"Стресът от всичко случило се ме отведе на едно наистина тъмно място. Станах ужасно депресиран и започнах да изолирам всички около себе си, дори най-близките ми хора. Отначало не мислих за албума. Избягах от връзката си, станах бездомен, започнах да взимам наркотици. Това бе една наистина ненормална година. Но веднага след като влязох в студиото и започнахме да записваме, изпитах огромно облекчение. Чувствах се така сякаш мога да избягам и да не мисля за нищо друго. Може би това е причината новият албум да е толкова първичен. Аз буквално оставих душата си в него, защото не исках да мисля за нищо друго. И по странно стечение на обстоятелствата, точно когато албумът беше готов, правната ми битка приключи и аз бях свободен", продължава О‘Канди.

Въпреки драматичните обстоятелства съпътващи творческия процес по записването на "Apnea" обаче е осезаемо по-ведър от "O.Children", като тъмното, готическо настроение прави място на далеч по-меки и жизнеутвърждаващи тонове.

"Когато решихме, че ще го правим, аз дадох обещание, че няма да правя албум на самосъжалението. Когато хората се самосъжаляват дълго започват да стават скучни. В новия албум се докосваме до теми като любов, похот, ескейпизъм и партита, но винаги от забавната страна. Ако не бях се настроил позитивно докато правихме албума, вероятно никога нямаше да го има", завършва Тоби.

Какво точно са направили O.Children можете да се уверите и сами във вторник, 19 февруари в клуб Mixtape 5 в София, където групата ще изнесе първия си концерт у нас.

Подгряващи са родните даркуейв фаворити Voyvoda, а подробности за билетите и всичко останало може да научите от страницата на събитието във Facebook.