Просто излез навън и го направи 20.09 | 14:27

Графити артистът Brus за една от най-коментираните градски субкултури

Смело може да се каже, че течението в така нареченото "съвременно изкуство", което може да се похвали с най-двойнствена слава, е графитите.

Изкуство ли са уличните рисунки, или акт на вандализъм – отговорът на този въпрос така и не може да намери своите адекватни граници, а примерите за това са стотици (като най-пресен бих посочила сблъсъка между уличните художници и консервативното обществено мнение, който се случи на родна почва и се заформи около един соц. паметник, окъпан в свежи цветове).

Определено най-яркият конфликт е предопределен от персоналния почерк на артистите, които използват за платно всякакви обществени пространства. Това е и причината анонимността да се е превърнала в универсалната визитна картичка на милионите, които са избрали да дават израз на личното си виждане с помощта на цветните спрейове, които си взаимодействат с бетонното градско пространство. Успях да издиря един от тях, който склони да повдигне маската и да сподели личното си разбиране за тази уникална субкултура, която определено няма аналог.

Името му е Brus – италиански артист, който се занимава с графити повече от едно десетилетие. Може да сте виждали негови творби в метрото в Рим, но графитите му носят духа и атмосферата, вибрацията на Ню Йорк от едно време. От стени до влакове – Brus е рисувал на всякакви възможни повърхности.

Ето за какво си поговорихме...

Графити художниците са известни със своята анонимност. Би ли ни разказал нещо повече за себе си?

– Аз съм от Рим, Италия. Артистичният ми псевдоним е Brus. Избрах го в памет на починал приятел и с удоволствие ще го използвам до края на дните си. Освен това съм артист, който се занимава с това от повече от 10 години.

Как започна да се занимаваш с графити?

– Преди да отговоря, искам да изтъкна факта, че страната ми не е най-доброто място за графити сцената, въпреки че в последните години се наблюдава голямо развитие в положителна насока.

Кварталът ми в Рим беше един от първите, които бяха изрисувани и това е благодарение на мен и на факта, че по онова време аз бях сред малцината, които се решиха да захванат с това начинание. Бях силно повлиян от Napal, един от първите графити артисти в Рим. Понастоящем с него сме в една банда. Bates и Nasty са хора, на чийто талант също се възхищавам.

Кои са главните идеи и послания, които предаваш чрез работата си?

– Истината е, че конкретният образ не е от значение. Фокусирам цялата си енергия върху това което правя, независимо дали е на влак, или на стена. Винаги се старая да дам най-доброто от себе си, тъй като обичам това, с което се занимавам – това е най-важната идея в графити изкуството.

Какво означава като цяло за теб графити субкултурата и какво е мястото ѝ в съвременната култура?

– Понастоящем графити културата се променя изключително бързо. Първоначално течението възниква в Бруклин, Ню Йорк, като вид улично изобразително изкуство. Сега се е развила страшно много. У нея намират място множество различни браншове – интериорен дизайн, мода, реклама и печат и какво ли още не. Всъщност, това е доста неочаквано развитие, защото генерално всичко при графитите се свежда до свободното изразяване. Всичко зависи от индивидуалния ти стил на експресия. Колкото повече артисти рисуват от сърце, толкова различни стилове ще има. Точно това е причината графитите винаги да са на мода.

Имаш ли любима картина?

– Трудно е да се каже. Мога само да заявя, че обичам всички стилове и знам как да направя всичко по най-подходящия начин. О, да, обичам всичко свързано с графити.

Има ли графити артист на когото се възхищаваш?

– Впечатлявам се от хора, които си проправят сами пътя до върха. Страхотно е, когато някой графити артист може да нарисува нещо само с 2 цвята и накрая се получава картина, за която можеш да кажеш, че е страхотна.

Някои смятат, че графити рисунките са акт на вандализъм, какво би казал на тези хора?

– Не ми харесват приказките, които чувам по телевизията, относно разликата между вандализма и изкуството. За мен или всичко е изкуство, или нищо не е. Дори и парче пица може да е шедьовър, въпросът е да го направиш такъв.

Възможно ли е чрез графити изкуството да се осъществи мирен протест или дори революция?

– Както казах, най-фундаменталното при графитите е свободното себеизразяване. Ако си бунтар, ще правиш бунтарски графити, както Banksy например. Ако си миролюбив, ще правиш това, което ти е на сърцето. Повечето хора трябва да опитат да не бъдат толкова тесногръди и да слагат етикета "вандализъм" на всичко. Би трябвало да се стараем да разбираме различно мислещите, а не да ги игнорираме.

Кое е първото нещо, което един графити артист трябва да научи в началото на кариерата си?

– Важното е да вярва в това, което прави и всичко ще се получи. Просто: "Излез навън и го направи".

Пример за грозна рисунка?

– Повечето грозни картини са направени от деца, но това е нормално, защото те нямат опит. Всеки започва отнякъде. Същото е, когато като малък се учиш да драскаш нещо на листове хартия, само дето в случая това са стени. Не би трябвало да се ядосваме, а да ги учим как да стават по-добри – там е смисълът.

Brus ще гостува за втори път на ON! Fest, като ще направи уъркшоп за рисуване на платна. Можете да се запознаете с него и творбите му в рамките на ON! Graffiti.