Спасението O.Children 20.02 | 16:55

Има една приказка, че спасението идва винаги тогава, когато ти трябва най-много. Вчера се убедих в правотата ѝ за пореден път, след като британските пост-пънк герои O.Children спасиха повече от 300 души от реалността в България.

Около 20:30 бързам към столичния "Mixtape 5”, където българската дракуейв формация Voyvoda вече е започнала да подгрява публиката за "ню уейв децата", но за жалост пътят ми е преграден от цяла рота полицаи с палки и щитове, които тичат към група млади анархисти, на години горе-долу колкото самите музиканти, които с педантична точност хвърлят връз полицията павета и пиратки.

В крайна сметка минавам, като оставям зад себе си наближаващото множество, събрало се в деня на Левски да иска възмездие и да лее "кръв по асфалта".

Влизам в клуба и настроението вече е съвсем различно. За жалост не успявам да хвана изпълнението на VOYVODA, но появата на Стефан от SHEMALE Zero, с когото тръгват на поредно си европейско турне, облечен само по шорти, разкриващи олдскуул татусите по краката му, ме убеждават, че представянето им е било повече от атрактивно и както винаги – на ниво.

Еуфорията сгъстява публиката към 9:30, когато по програма трябва да излязат Тоби О'Канди и компания.

Британците не карат събралата се публика (която бе приятно многобройна) да чака дълго.

Предизвикват вълна от еуфория още с първото си изпълнение - "Malo”, песен от едноименния им албум от 2010 година. Настроението става доста по-свежо с "PT Cruiser" и "Swim" от Apnea, който излезе миналата година и който звучи доста повече като пост-рок проект, отколкото като ню уейв или пост-пънк – предпочитаните от O.Children течения в самото начало.

Всъщност, групата представи голяма част от Apnea, което си е в реда на нещата, защото именно за неговата промоция те тръгнаха на път из Европа (който завърши със София).

Тоби О'Канди притежава освен зверски глас, така и зверска харизма и в това се убедиха всички, които успяха да прекрачат "Mixtape 5”. Басистът Хенри Джеймс също се радваше на завиден интерес най-вече от група свои доста пияни сънародници, които не го оставиха намира дори за миг. Но, това под линия.

Определено емоциите достигнаха до краен предел при започването на "Lily's Man", която предизвика вихрено пого сред публиката и ескалираха когато зазвуча тъмният химн "Ruins”, при звука на който публиката започна да вика от кеф и не спря, докато не приключиха концерта с един великолепен бис на "Radio Waves”. Поне на мен, той не ми бе достатъчен, но дори и да бяха изкарали целият си пръв албум, O.Children едва ли щяха да бъдат пуснати доброволно.

Всъщност, музикантите определено (а може би и изненадващо) се усетиха в свои води, защото малко по-късно ги виждам в близкия ъднърграунд бар Амстердам, където бяха видимо щастливи от развихрилото се ню уейв парти. Всъщност, Тоби е истински пич, в което се успях да се убедя лично.

"Задължително мислим да дойдем отново. Беше страхотно. - ми споделя той на по цигара пред заведението. - Благодаря ви, че дойдохте!"

Тоби, благодарим ти, че ни спаси. Поне за няколко часа.