Чиста балканска емоция от Горан Брегович 30.11 | 08:01

Само секунди трябваха на пълната зала "Арена Армеец”, за да прикове вниманието си върху една от отворените за феновете врати, защото именно през нея влезе Горан Брегович заедно със своите музиканти.

Посрещнати отдалече, те преминаха с мелодия през публиката, за да се качат на сцената за дългоочаквания си концерт в България. iNews е медиен партньор на концерта в София.

Усмихнат, както винаги, Брегович започна шоуто си ударно - с хита "Gas Gas”, за да ни отведе секунди по-късно в другата крайност, посвещавайки едно от новите си по-бавни парчета на покойната Сезария Евора.

Всъщност Горан представи пред нас част от новите си песни, но това беше само частица от цялостното чисто балканско изживяване, което получихме от него.

Макар от години да е разделен със старата си група, Брегович изглежда не е загърбил напълно миналото си. "Ciribiribela”, един от най-големите хитове на Bijelo Dugme, припомни славните времена на балканската сцена, която беше посланик на случващото се в смутните времена на Югославия.

Въпреки спекулациите за пълен раздор в групата при раздялата й с Брегович, той продължава да лежи на музикалния фундамент, който е създал заедно с Alen Islamovic и компания.

В старо интервю Брегович признава, че в началото на музикалния си път избрал да свири на китара, защото момичетата харесват предимно китаристите в групите. Години по-късно Горан продължава да изнася концерти, седнал на стол, уповавайки се единствено на излизащото от струните и на усмивката си.

Отвъд факта, че всичко на сцената изглеждаше някак статично, рано или късно осъзнаваш, че това е музика, която се слуша със затворени очи, защото не се нуждае от реални образи.

Може би българската публика не успя да разбере това, защото в първата половина на концерта седя. За сметка на това началото на "Mesecina” отвърна напълно на очакванията й и хората по местата за седящи най-сетне се изправиха на крака.

Съвсем логично старите хитове на Брегович бяха приети доста по-топло, в сравнение с  новия му музикален материал. Ако първата част на концерта беше по-лирична, то втората се очерта като връщане на лентата от филмите на Кустурица.

"Kalashnikov” беше оставена почти за десерт, но преди това си припомнихме опияняващия шепот на Иги Поп от саундтрака на "Аризонска мечта” и припявахме "In the death car, we're alive”.

За съжаление, Иги Поп ни се изплъзна за втори път тази година, но Брегович се погрижи тази песен да се превърне в емоционалната кулминация на концерта.

Единственото разочарование за феновете беше фактът, че не чухме нито "Bubamara”, нито "Underground”, но му простихме, само защото ни върна към "Аризонска мечта”.

Горан Брегович не заложи на шоу, на грандиозен спектакъл, а напротив. Той и музикантите му, макар и твърде статични през повечето време, се погрижиха да се потопим в морето на балканската музика, за да усетим болката и радостта й, за да уловим всичките й емоционални нюанси, както никога досега.