"Звезда на смъртта" до Слънцето? Истина ли е? 29.08 | 17:28

Слънцето може да има невидима "сестра", която образува двойна система с него. Според учените тази звезда е червено джудже и има отношение към периодичното измиране на земните видове, съобщава радио "Гласът на Русия".

Лъха ли ви всичко това на историята на хипотетичната "планета Х" – Нибиру? Понеже ние веднага направихме връзка. Но да продължим нататък.

Историята с хипотетичната звезда идва от 1984 г. Тогава палеонтолозите от Чикаго Дейвид Рауп и Джек Сепкоски публикували статия, в която твърдели, че масовото измиране на земни организми се случва на всеки 26 млн. години.

Те направили извода си въз основата на анализ на изкопаеми остатъци от морски организми на четвърт милиард години. Учените предположили, че причината за циклите не трябва да се търсят на Земята и към разгадаването на мистерията се включили астрономите.

Скоро излезли публикации с обяснение, че Слънцето е двойна звезда. Вторият и по-лек компонент от тази двойка, наречен Немезида, е кафяво джудже. Немезида се движи по разтеглена орбита, отделяща се от Слънцето на светлинна година и половина.

Когато веднъж на 26 милиона години те се сближат, джуджето влиза в облака на Оорт – гигантска сфера от ледени късове около Слънчевата система. Поради гравитационните смущения хиляди ледени парчета излизат от облака и връхлитат Земята и другите планети във вид на комети. Именно силните периодични "бомбардировки" на Земята предизвикват гибел на организмите.

Започнали да търсят Немезида навсякъде – дори в самата Слънчева система, макар че тя не може да бъде там, пояснява астрофизикът проф. Михаил Сажин от Московския държавен университет.

"Ние разполагаме с т.нар. ефемериди, тоест положението и скоростта на планетите от Слънчевата система. И ако бяхме внесли допълнително тяло, това щеше да се забележи по ефемеридите."

Кафявото джудже не свети и може да се открие само с инфрачервени датчици по малката разлика на температурата с космическия фон. Но опитите да се използват инфрачервени телескопи не довели до нищо. През 2012 г. НАСА публикува най-пълния обзор на небето, съставен от орбиталния телескоп WISE. В обзора влезли новооткрити кафяви джуджета в радиус 20 светлинни години от Слънцето. Но техните параметри не съвпадали с тези на Немезида.

Наскоро са получени нови доказателства, че масови измирания на земни видове действително са се случвали през едни и същи периоди. Само че на 27, а не на 26 млн. години. Освен от "палеоаргументи", те се сочат и от друго: странността в движението на Плутон и по-далечните тела – малките Хаумеа, Макемаке и Ерида. Както се твърди, техните орбити са силно наклонени към плоскостта на еклиптиката поради въздействието на Немезида.

Водещият научен сътрудник на Института по астрономия на Руската академия на науките Дмитрий Вибе не е съгласен с такъв извод.

"Въздействието може да е еднократно. Отдавна Слънчевата система може да е влизала в състава не на двойна или тройна система, а на звезден куп – богата звездна група, в която звездите често се сближават една с друга. След това купът се е разрушил и неговите звезди са продължили движението си из галактиката поединично. Една от тези самотни звезди, изхвърлени от купа, е Слънцето."

Периодичните потоци комети също може да се обяснят не само с Немезида. Например с това, че Слънчевата система понякога пресича плоскостта на нашата галактика и такива преходи внасят объркване в облака на Оорт.

Все пак никой досега не е доказал, че "звезда на смъртта" няма и не може да има. Не е изключено Немезида "да изплува" в бъдещи обзори на небето, съставени от по-чувствителни телескопи от ново поколение.