Всеки любовен проблем има своето решение 04.07 | 14:46

Има толкова много въпроси, пред които ни изправя любовта. Отговорите за всеки обаче са различни. Едно е сигурно – любовта не е късмет или случайност. Тя не е и дар от съдбата.

Според психоложката Милена Динкова от теб самия зависи да водиш удовлетворяващ живот и да притежаваш достатъчно самочувствие. Да се чувстваш ценeн и харесван от противоположния пол, от близките и колегите си.

Именно това тя е систематизирала нагледно в книгата си "Любовта. Какво не знаем за нея". Четивото е един освободен от клишетата наръчник, който ще ти помогне да се освободиш от ненужния багаж, който носиш в своята психика, без дори да подозираш, да осъзнаеш личните си емоционални натрупвания и да направиш връзка между тях и любовните несгоди, които ти се случват.

Потърсих Милена, за да даде отговор на някои от най-задаваните по света въпроси, които не дават мира на човечеството още от зората на неговата поява. Ето какво ми разкри тя за любовта...

Всеизвестно е, че когато страда от камъни в бъбреците, българинът отива на лекар, но когато те са в душата – ги пренебрегва. Има ли промяна в закостенялото ни отношение към психоанализата най-после?

Да, има. И бих казала, че в определени слоеве на обществото тя е доста популярна. Мит е, че сме толкова "задръстени" в това отношение. Даже напротив, наблюдава се обратната тенденция – стремеж към себеразвитието. Бих казала, че книгите за самоусъвършенстване са по-популярни в България, отколкото в съседните ѝ държави.

Каква е разликата между курса по самоусъвършенстване и нормалната психотерапия?

Терапията е далеч по-дълбока. При нея се работи предимно върху травми от детството или някакви настоящи конфликти. Консултирането е една по-лека форма на лечение, която цели постигане на бързи резултати. Тренингите са сеанси или срещи, които биха могли да имат определена цел. Например може да има тренинг по комуникационни умения, за умения за продажби и т.н.

Защо решихте да напишете тази книга?

Написах я, защото събрах доста материал в работата си с клиентите. Те непрестанно ми се доверяват със своите лични проблеми, мисли и всичко онова, което ги вълнува, и постепенно започнах да откривам определени модели на поведение. Например хора, които дълго време са без партньор или пък имат трудна връзка, пълна с конфликти, имат нещо сходно в миналото си, което е изградило моделите. Целия този материал реших да систематизирам, като смятам, че е нещо изключително полезно, защото тя показва не само това, че всички имаме подобни любовни проблеми, но предлага и начини да се справим с тях.

Какъв е процентът за човек, който има определен любовен проблем и тръгне на подобен терапевтичен курс, след това да го разреши?

Шансът е 100%, стига терапията да е преминала успешно. За успеха ѝ, разбра се, има много фактори: колко е добър психологът и колко добре може да се справи и доколко самият човек има желание и иска да се справи, защото отстрани може да изглежда лесно да дадеш съвет на някого и той да го изпълни, но ако той е свикнал дълго време да прави друго, ще му е трудно. Изисква се малко сила и смелост човекът да изпълни заръките на терапевта. Ако го направи, то успехът е гарантиран.

Какво значи "добър терапевт" и как биха могли нуждаещите се да открият точните специалисти?

Това е важен въпрос. Психотерапията е професия като всяка друга – има добри и не толкова добри практици. Може да има и такива, които са добри, но не ни пасват. Трябва да си търсим някой, който ни се нрави като темперамент и характер, но също е важно да се знае, че терапевтът от време на време трябва да ни дразни – ако не е така, то няма да има развитие. Той ни дразни, защото ни предлага нови гледни точки, за които често още не сме готови. Така че не може да очаквате 100% хармония с този човек – тя означава прекален комфорт, а с прекаления комфорт работа не се върши. Това, което трябва да гледа, е преди всичко човекът да се чувства наистина уважаван от терапевта си, да чувства, че срещу себе си има човек, на когото може да се разчита.

Кой е най-добрият начин за търсене на специалист?

Със сигурност това е личната препоръка. Освен това е хубаво да прегледаме сайтовете на дадените психотерапевти и клиники, да прочетем някоя друга статия, да усетим дали сме принципно съгласни с неговия подход.

Споменахте миналото, когато зачекнахте проблемните модели на хората. Къде всъщност се крие генезисът на проблемите в любовта?

Голяма част от проблемите в любовта се формират в детството, колкото и странно да ни звучи това. И голяма част от проблемите, които виждаме в партньора ни, всъщност не са в него, а в начина, по който сме отраснали и сме свикнали да виждаме и възприемаме хората. Например, ако още от детството си сме свикнали да носим чувството, че ни пренебрегват и колкото и след това някой да се опитва да ни увери в обратното, ние си имаме този филтър. Той за нас е като мрежата във водата за рибата и често се случва да се чувстваме обидени от нещо, което не е обидно за останалите хора.

В такива случаи казвам на клиентите си, че не виждам нищо обидно в поведението на партньора им, но те обикновено са изключително засегнати. Трябва им известно време, за да го проумеят, но след това виждат, че всъщност дълго време са носили багаж, за който не са подозирали.

Кои всъщност са най-често срещаните проблеми в любовта?

Най-често срещнатият проблем е отчуждението във вече съществуваща връзка. Двама души, които са заедно, но започват да чувстват охладняване помежду си, и това се случва изключително често. Обикновено хората казват, че рутината се е настанила между тях, но всъщност съществуват редица фактори те да го позволят. Често срещани са и проблеми като изневярата – той е доста болезнен, съществува и нехармоничната връзка с много караници. След тях се нарежда и проблемът дълго време без партньор. Той е мъчителен, но не толкова разпространен. На хората, на които им се случва обаче, развиват голяма несигурност у себе си и изживяват доста неприятни емоции.

Хората, които имат даден любовен проблем, обикновено започват да се обвиняват и да си казват: "Аз съм прокълнат", "Това се случва само с мен", "Не съм достатъчно способен". Какво бихте им казали?

Когато стигнем до момента, в който си казваме "Аз съм прокълнат" и "Това ми се случва отново и отново", то тогава е време да потърсим професионална помощ. Защото всички имаме предизвикателства в живота и понякога неминуемо вадим късата клечка, но когато едно неприятно преживяване се повтаря отново и отново, това означава, че има коренче в психиката, което трябва да се премахне и му трябва професионалист, който е обективен.

В книгата си сте дали редица практически упражнения, с помощта на които човек би могъл поне до известна степен да открие проблема. Бихте ли посочили някое, което би могло да бъде от полза на читателите?

Ако направя едно генерално обобщение, бих казала, че всички проблеми в любовта се дължат на проблеми със самочувствието, така че онова, което трябва да направим, е да го повдигнем. Едно много хубаво упражнение е всеки ден да записваме по 10 неща, за които сме благодарни на себе си. Например "Благодаря, че тази сутрин се събудих навреме", "Благодаря, че днес работих", "Благодаря, че сготвих на семейството си", "Благодаря, че направих комплимент на жена си" и т.н. Просто записваме 10 неща, които ни се струват маловажни и дори нелепи – защото никой не ни е учил на това във възпитанието ни - но които всъщност, ако пишем в продължение на три месеца, ще станем свидетели на огромни промени в преживяванията ни.

Защо генерално като че ли младите хора не могат да изграждат така качествени връзки като в миналото?

Това до голяма степен се дължи на факта, че сега браковете не са толкова стабилни, каквито са били преди 30-40 години, и съответно децата, които порастват в тези бракове, престават да вярват в любовта и нейните достойнства. Така че дори на съзнателно ниво да искат да направят връзка, те подсъзнателно си мислят: "Няма много смисъл, защото в крайна сметка се развеждаш или разделяш." За да направи нещо, човек трябва да е 100% убеден, че то е добро и хубаво.

За разликите в мъжката и женската психология са изписани тонове – наистина ли те са толкова различни?

Мъжът и жената не са чак толкова различи – това показват последните проведени неврологични изследвания. Но има няколко разлики и те са съществени, защото имат силно въздействие. Не е вярно, че Тя обсебва, а Той е свободолюбив ловец, например, защото аз досега не съм срещнала мъж, който дълбоко в сърцето си няма желание да се обвърже. Може би не го прави, защото има някой от изброените любовни проблеми. Както е и с жените. От друга страна, има жени, които бягат дори повече от мъжете, но основната разлика е в комуникацията и в това, че повечето мъже са настроени към женските чувства. Ако жената говори през чувствата си, тоест "Аз се чувствам обидена", "Малко ми е криво", "Чувствам се наранена" и т.н., мъжът ще я разбере повече, отколкото "Не се справяш добре", "Вече не ми обръщаш внимание", "Ти не си истински мъж" – по-агресивният начин е по-мъжки начин на общуване и мъжете не искат да го виждат у жените. Не трябва да критикуваме мъжете, а да говорим от личната си гледна точка. Също така не трябва да говорим дълго, защото мъжете не разбират от дълго говорене.

От друга страна, мъжете трябва да разберат, че жените искат по-динамични и активни мъже, които поемат инициативата, а не се допитват за всяко нещо до половинката си.

Има ли рецепта за успешна връзка, каквато търсят милиони по света?

Рецептата за успешна връзка не е толкова проста, защото има повечко съставки – вижте, аз съм написала цяла книга. Но като цяло, колкото и клиширано да звучи, успешната връзка тръгва от това да обичаме себе си безусловно. За нищо да не се виним, за нищо да не чувстваме, че не се справяме. Да вярваме, че такива, каквито сме, ние сме неустоими. Това е рецептата.

А има ли такова животно като сродната душа и вярно ли е, че тя е само една?

Ами, аз лично много не вярвам в теорията за сродната душа. Има хора, които са много съвместими един с друг, които имат много лесно общуване, но не бих казала, че те са чак сродни души, защото човек може да има такава съвместимост с повече от един човек. И не е вярно, че по някаква причина – например смърт – ние изгубим човека до себе си, нямаме втори шанс за любов. Напротив, имаме.

Какво всъщност е истинска любов и как да я познаем?

Истинската любов ни се случва с човек, който е много съвместим с нас. Понякога се влюбваме силно и фатално у хора, които не са съвместими с нас, и тогава усещаме, че ни носят повече болка, отколкото радост – това не е истинска любов. Любовта е тогава, когато душата ни се чувства "като у дома си" с дадения човек. Тук трябва да направя едно важно отношение: на първо място нашата душа трябва да бъде способна да се чувства "като у дома си" НЯКЪДЕ. Трябва да сме способни да се чувстваме комфортно с другите хора, така че когато намерим човека, да можем да го познаем.