Гергьовден е! 06.05 | 08:58

Вижте какви са поверията и обичаите

От iNews

Днес отбелязваме Гергьовден, в чест на Свети Георги Победоносец, който е символ на християнската вяра и храброст, както и на Българската армия. Този ден е също така празник на овчарите. Почитането на деня на храбростта датира от самото начало на Българската армия, като официално е установен с указ № 5 на княз Александър I Батенберг на 9 януари 1880 г.

Гергьовден е един от най-важните празници в християнската религия и е обвързан с множество традиции и поверия. В българската традиция, този ден е считан за особено значим, като се вярва, че тогава се създава силна връзка между човек, Бог и природата. Според народните вярвания, Свети Георги и Свети Димитър са братя близнаци, които разделят годината на две: лятната половина от Гергьовден до Димитровден и зимната половина от Димитровден до Гергьовден. Гергьовден се счита за началото на лятото и стопанската година, затова се спазват много земеделски и скотовъдни традиции и обичаи.

Празникът се отличава с богата обредност, която засяга всички аспекти на живота на хората. Свети Георги е почитан като покровител на пролетта, плодородието, земеделците и овчарите. Народните представи го изобразяват като могъщ защитник на стадата, а обичаите на този ден целят да осигурят здравето и плодовитостта на животните. В народните песни и легенди светията е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.

На Гергьовден се приготвя курбан в чест на светеца, пече се агне, а семействата се събират за празнична трапеза.

На Гергьовден имен ден празнуват Георги и Гергана, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин и Галина, както и всички техни производни.

ОБРЕДИТЕ

Лечебната сила на водата

В миналото на 6-и май хората ставали в ранни зори, още преди петлите, намирали тучна полянка и започвали да се търкалят в утринната роса. Някои дори го правили без дрехи, голи. Защото вярвали, че по това време на годината росата има уникални лековити качества. Даже мнозина събирали малките кристални капчици в подходящ съд и ги носили вкъщи.

Да прибавим още, че дори днес на много места у нас се извършват обредни къпания в реки и в извори. Народното поверие гласи, че точно сега водата е най-лечебна: носи сила и здраве. Не е случайно, че дъждът по Гергьовден е хубава поличба.

Вие може да спазите обичая и като приемате прозрачната течност в доволни количества. Така ще сте добре хидратирани и ще помагате на тялото си да функционира пълноценно.

Магията на билките

След къпането в росата, хората набирали билки, защото смятали, че сутрин лечебната им мощ е най-голяма. Свеж здравец, босилек и дори коприва...

Правели се големиии зелени букети, които се носели вкъщи и с тях се украсявали домовете и кошарите на животните. Девойките пък се кичели с цветя. Не само, за да бъдат красиви, но и за здраве. Огледайте се! Цветя има в изобилие – защо не си наберете?

Люлки и теглилки

На Гергьовден по дърветата се окачвали приспособления за теглене, на които хората се мерили. Вярвало се, че тази процедура ще им донесе здраве и жизненост през цялата година.

Освен кантари, по клоните на дърветата се вързвали и люлки, на които момците люлеели избраниците на сърцето си. Готиното на този обичай е, че той ни припомня една позната детска игра, която може да ни бъде полезна дори и като пораснем.

Повечето вярвания се отнасят за това какво трябва да се прави и как е нужно да се постъпва в този празничен ден, а по-малко внимание се отделя на онова, което не бива да се прави, нежелателно е, не трябва да се върши, за да се избягнат, съответно, и негативни последствия от нарушаването на празничната атмосфера.

Събрахме за вас забраните за деня на Св. Георги, а също най-разпространените поверия:

КАКВО НЕ СЕ ПРАВИ

1. Преди всичко, на Гергьовден човек не трябва да огорчава хората наоколо си – а да бъде добър, любезен и учтив с тях. Ако има възможност да им направи някаква услуга, трябва да го стори, а не да избягва това под различни предлози. Въобще, трябва да се пази от всякакви "лошавини". Така ще се уподоби на светеца, който убил змей, за да спаси девойка, и раздал имуществото си на бедните, щом станало ясно, че ще го накажат със смърт заради твърдото му отстояване на християнската вяра.

2. Не се яде на закрито. С настъпването и задържането на хубавите, приятни и слънчеви дни, на Гергьовден още се празнува и "смяната на времето". В миналото по селата и малките градове организирали дълги празнични трапези, на които сядали всичките жители. Смятало се за "грехота" в такова хубаво време да се слага трапеза "в собата" (в стаята) и да не се възползва човек от Божия дар на слънцето след дългата зима и кишавите пролетни дни.

3. Не се върши земеделска работа. Понеже това е ден, посветен на паметта на Свети Георги, и пролетта е навлязла в най-хубавия си период след мартенските и априлски дъждове и "калища", се препоръчва да похапнете сред природата на открито, да се разходите до някой манастир или просто да си почивате.

4. Не се яде друго месо – само агнешко. Освен че това е празник на пастирите, някога било и "грехота" при наличието на толкова заклани агнета (а това се правело почти във всяка къща) да се яде някакво друго месо. Подобна постъпка се тълкувала като очевидно и демонстративно изразено неуважение към празника – разбира се, ако не била предизвикана чисто и просто от беднотия; но пък тогава и най-бедните имали достъп до общите богати трапези.

5. Не се осолява сирене. Онова сирене, което се прави на Гергьовден, трябва да остане прясно и безсолно. Затова на този ден правели само ритуални, малки количества, тъй като без сол сиренето бързо се разваля.

6. Не се реже коса и не се подстригва. Според народното поверие рязането на коса в този ден било опасно за здравето. Това се отнасяло най-вече за жените с техните дълги коси. Също така се смятало, че е добре те да се изкъпят в течаща вода – река или поток, за да бъдат здрави и красиви. Както виждаме, в народните поверия има рационално зърно; в случая закаляване сред природата на крехкия женски организъм.

ПОВЕРИЯ

1.На Гергьовден може да се направи магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че чрез трендафила болестите си отиват.

2.На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предпазване от магии и болести.

3.На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще ги предпази от болки в кръста.

4.На Гергьовден за изцеление болните се провират три пъти под вековно дърво.

5.На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода – там, където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.

6.На Гергьовден стомните се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По този начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използва при баене и лекуване на екземи или болни очи.

7.Водата, която се носи на Гергьовден, трябва да е от място, където се се къпали и мили жените преди изгрев.

8.С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.

9.С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.

10.На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, защото всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса.

11.На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по - добре е, ако водата се пие от нова стомна.

12.На Гергьовден на особена почит са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се вярва, че предпазва от треска.

13.Клонка от глог поставена на кръста на Гергьовден, се вярва, че предпазва от болки по време на работа

14.На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се смята, че предават магическата сила на природата, отключена през този ден.

15.На Гергьовден най - възрастната жена в къщата удря децата под завивките с клонче коприва за да са здрави.

16.На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с вода от коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, за да са пъргави през лятото.

17.Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, вярва се, че това ще ги предпази от главоболие.

18.Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.

19.Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се постави коприва, се вярва, че по - късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни болести.

20.На Гергьовден не трябва да се дават млечни продукти назаем.

 

Източници: beu.bg, Actualno.com, iWoman.bg, Petel.bg

Децата на Кобрата заченати ин витро с материал от брат му Тервел?

Мрежата завря! Популярни лица в ПОТРЕС от реклама с "някоя си Ивка”: Долнопробно!

Славчо Пеев остави родата без наследство - нямал нито пари, нито моти

Камата ще става и "мъжки" дядо, щерка му Христина ражда от богат венецуелец (ВИДЕО)

Невена Цонева проговори за раздялата със Слави и за езотеричното си предаване

Джино завлякъл десетки хора с пари?

27 поверия за Великден, които не са за пренебрегване

Мистерията на Благодатния огън: Истинско чудо, а не фалшификация (ВИДЕО)

Велика събота е, ето какво НЕ се прави

Торинската плащаница разкрива: Исус е бил красив, царствен, по тялото му личат 370 рани

Ексшефка на Световната банка: Нечовешки същества с продълговати глави и IQ над 150 контролират Ватикана и СБ

 

Водещи

Най-четени