Днес е роден Йордан Йовков и е Международен ден за борба срещу расизма 09.11 | 08:30

Полицията и правителствени сили потушават Бирения пуч на нацистите

От iNews.bg

Днес е Международен ден за борба с расизма, фашизма, антисемитизма и ксенофобията

Днешният ден е определен за по идея на европейската мрежа "Обединени за действия между културите". Той се отбелязва най-вече в Европа от 1988 г. насам.

Вечерта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. в Германия и Австрия избухва организирана агресия от страна на немците и поддръжниците на Хитлер срещу евреите, техните синагоги и собственост. В историята тази вечер остава като Кристалната нощ заради масово изпочупените стъкла на витрини и частни домове на евреи.

Стихийните набези срещу имуществото на еврейските жители на Германия и Австрия е извършено по заповед на Хитлер и организирано от Хайнрих Химлер - началник на елитната военна организация SchutzStaffel (SS), и Паул Йозеф Гьобелс - министър на пропагандата в Третия Райх (нацистка Германия).

По време на акцията са разрушени 267 синагоги и 815 магазина, а повече от 30 хил. евреи са отведени в концлагери. Своите действия властимащите мотивират с убийството на съветник на немски посланик, което се предполага, че е извършено от евреин, станало причина немският народ да търси възмездие.

Алберт Айнщайн е награден с Нобелова награда за физика за неговата работа по фотоелектричния ефект

Явлението фотоелектричен ефект се състои в отделянето на електрони от повърхността на дадено вещество при облъчването му със светлина. Фотоефектът е открит от Хайнрих Херц през 1887 г., а законът, с който се обяснява, е изведен от Алберт Айнщайн през 1905 г.

Според квантовата теория светлината се излъчва, поглъща и разпространява на порции – кванти. Според тази теория светлината взаимодейства с веществото като частица, наречена фотон. Вероятността да бъдат погълнати едновременно два или повече фотона е много малка при обикновените светлинни интензивности, но с откриването на лазерите това става възможно.

Фотоефектът бива външен и вътрешен. При външния фотоефект избитите електрони напускат повърхността на облъченото вещество, докато при вътрешния фотоефект те остават в обема му и повишават неговата проводимост.

Полицията и правителствени сили потушават Бирения пуч на нацистите

Биреният пуч или Биреният бунт е опит за преврат на 8 ноември 1923 г., започнал в една от най-големите бирарии в Мюнхен – "Бюргербройкелер", предвождан от Ерих Лудендорф и Адолф Хитлер от Националсоциалистическата германска работническа партия с цел сваляне на местното управление на Бавария и централното правителство на Германия. До бунта се стига след успешния поход към Рим на Мусолини и вземането на властта от италианските фашисти. Това дава увереност на Хитлер, че може да повтори успеха му в Германия.

Вечерта на 8 ноември Хитлер заедно с Херман Гьоринг, Алфред Розенберг, Рудолф Хес, Ернст Ханфщенгл, Улрих Граф и др. нахлува в "Бюргербройкелер", където са се събрали близо 3000 души. Хитлер стреля във въздуха, за да спре шума на тълпата, качва се на стол и извиква "Националната революция избухна! Залата е обградена от 600 мъже. Никой не може да излиза!" Той заявява, че баварското правителство е свалено и обявява формирането на ново правителство с Ерих Лудендорф. Баварската полиция и Райхсвера в Мюнхен обаче му се противопоставят, а жителите на Мюнхен отказват масово да го последват. До сутринта на 9 ноември бунтът е потушен като въоръжените групи на Националсоциалистическата партия са разпръснати от верните на властите полицаи и войници.

Бунтът и опитът за поход към Берлин завършват неуспешно на 9 ноември в Мюнхен след намеса на полицията. Хитлер успява да избяга, но три дни по-късно е арестуван и обвинен в държавна измяна. Адолф Хитлер и Рудолф Хес са вкарани в затвора с 5-годишни присъди. Адолф Хитлер излежава само 8 месеца, по което време диктува на Хес Моята борба.

В Нацистка Германия е извършен първият масов погром над евреи, известен като Кристалната нощ след смъртта на Ернст фон Рат.

Кристалната нощ е антиеврейски погром в Германия и Австрия в нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 година.

Погромът е организиран от Щурмабтайлунг, паравоенната организация на управляващата Националсоциалистическа германска работническа партия, по инициатива на нейния водач Адолф Хитлер. Разграбени и опожарени са 191 синагоги (от които 76 напълно унищожени) и 815 магазина, принадлежали на евреи. 30 000 евреи са арестувани и изпратени в концлагери, а 40 души са убити.

Роден на този ден е Йордан Йовков

Йордан Стефанов Йовков е български писател, класик на българската литература.

Роден на 9 ноември през 1880 година Йовков преминава детските и юношеските години в родното си място (Жеравна). Учи в Жеравна, а след това в 1895 година завършва основното си образование в Котел. Завършва гимназия в София в 1900 година. Учителят му по литература – поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател.

След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му. През 1900 година се преселва в село Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево (1902 – 1904), като по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението "Под тежкия кръст" (вестник "Съзнание", бр. 9, 26 октомври 1902 година). В началото на 1904 година се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.

Есента на 1904 година Йовков се завръща в Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 година, когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота в 41 пехотен полк. През юни 1913 година е ранен по време на битката край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин.

След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание "Народна армия", където в брой № 1 публикува очерк за Балканската война – "Утрото на паметния ден". След като списанието престава да излиза, Йовков е принуден да търси работа и с помощта на Григор Василев е назначен за библиотекар и редактор на списание "Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве" в Отделението за социални грижи и благотворителност.

Остава на работа до есента на 1915 година, когато отново е мобилизиран и изпратен в град Ксанти, a година по-късно е командирован в редакцията на списание "Военни известия". След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич.

След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е върната на Румъния, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 година. В 1920 година единодушно е избран за член на Съюза на писателите. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ. През 1920 – 1927 година е редовен сътрудник по печата; постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на 1927 година напуска легацията.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак на стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това – апандисит. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в израз на народна любов и признателност. Погребан е в парцел 35 на Централните софийски гробища.

Водещи

Най-четени