От съжаление хората оглупяват, а вещите поумняват 02.07 | 07:04

Обикновено изпитваме съчувствие към други живи същества, ако те се окажат в сложна ситуация. Но както става ясно, същото можем да изпитваме и към неодушевени обекти. В този случай ги възприемаме за одушевени и ги надаряваме с разум. До този извод е стигнал Адриан Уърд от Харвардския университет, пише Pravda.ru.

Както твърди ученият, наличието на ум се явява необходимо условие, за да дадеш морална оценка на определена постъпка. Например, ако някой пред очите ни удари човек, това се разглежда като лоша постъпка. Но ако някой ритне стола, по-скоро възприемаме това неутрално.

Ние обаче спазваме неутралитет далеч не във всички случаи. Да речем, много хора са противници на абортите. До определен срок ембрионът е само сбор от клетки и няма разум. Но ние знаем, че с времето той може да израсне до истинско дете и това ни кара да протестираме срещу прекъсването на бременността.

В експеримент д-р Уърд и колегите му предложили на доброволци да изслушат следните истории. В първата от тях се разказва за медицинска сестра, която изключила животоподдържащата система на поверения й пациент, намиращ се в състояние на вегетативна кома. Героинята на втората история пак била медицинска сестра, но в аналогична ситуация тя продължавала да се грижи всеотдайно за пациента.

Доброволците трябвало да дадат оценка – кой от пациентите според тях в по-голяма степен се явява личност, тоест надарен с по-голямо самосъзнание, способност да страда и т.н. Оказало се, че с повече симпатия се ползвал първият пациент, тъй като медицинската сестра го "убила". В същото време от обективна гледна точка всички запитани оценявали състоянието на двамата пациенти еднакво.

В друг експеримент пред очите на доброволците робот на име Джордж бил нараняван с нож. Повечето свидетели на тази сцена заявили, че съчувстват на робота и съпрежиявяват с него, възприемайки го като същество, способно да мисли и изпитва емоции. Те също възприемали робота като обект, способен на самоконтрол и планиране на действията си.

Друга група учени от Германия изяснили, че жестокото или мило отношение към роботизираните помощници предизвиквало у доброволците същата реакция, както ако на мястото на машината се намира жив човек или животно.

Дори автомобилите, претърпели катастрофи, придобивали статут на жертви и автоматично се възприемали като "личности". Психолозите обясняват въпросния феномен с това, че ако пред очите ни се случва нещо "неправилно", някой трябва да поеме отговорност това.

Подобни изследвания дават доста поводи за размисъл. Дали хората са по-склонни истински да съчувстват на животни и машини, а не на свои събратя? Или, за да получиш малко съчувствие, трябва с нещо да си ощетен или да речем умствено непълноценен? Възможно е в тази особеност на нашето мислене да се крие една от причините за така често срещаната липса на взаимно разбирателство между човешките същества.