Пет груби логически грешки, които допускате 05.06 | 16:47

Човек дори и добре да живее, започва да спори. За съжаление повечето хора спорят по некоректен начин без дори да си дават сметка за това. Въпросното обстоятелство невинаги може да бъде отдадено на липсата на достатъчно интелигентност, напротив. Истината е, че дори и най-интелигентният човек не е застрахован от погрешна аргументация. Най-честата причина за неправилното аргументиране по време на спор е допускането на логически грешки.

В логиката и реториката има стотици логически грешки, но тук ще се опитаме да ви представим накратко петте може би най-често срещани от тях. Разпознаването и запомнянето им ще ви даде добра основа за по-адекватно аргументиране и за по-лесното разбиране на много от останалите заблуди от този тип.

1. Червена херинга

Т.нар. червена херинга е заблуда, при която спорещият се опитва да отклони вниманието от основната тема на спора, въвеждайки нова тема. Това е дефанзивна техника, към която хората често прибягват, щом усетят, че отсрещната страна започва да надделява в спора. Тя може да бъде използвана както съзнателно, така и несъзнателно (като самозаблуда). Често се случва до нея да се стигне в момент, в който някой иска да защити собствените си вярвания от критика.

2. Просене на въпроса

Просенето на въпроса е грешка, при която някой прави заключение на базата на предпоставки, за чието съществуване не се знае дали са верни. Нещо повече, тук спорещият се опитва да защити определена теза, разчитайки на самата теза. Този тип аргументация се нарича окръжна и типичен пример за нея е, когато някой използва истинността на Библията, за да докаже съществуването на господ и господ, за да докаже истинността на Библията.

На практика се получава следната ситуация: "Знам, че Библията казва истината, понеже в нея са божите думи и знам, че това са божите думи, понеже тях ги пише в Библията, която казва истината!"

3. Позоваване на популярност

При позоваването на популярност хората се опитват да аргументират позицията си на базата на това колко много други хора са на същото мнение. Работата е там, че е напълно възможно всички хора на планетата да вярват в една лъжа и това по никакъв начин няма да я направи по-малко лъжовна. Едно нещо или е истинно, или не е, независимо от това колко хора вярват в него. По подобен начин всички навремето са били уверени, че Земята е плоска, но това не й е попречило да не бъде такава.

4. Негативно доказателство

Негативното доказателство заблуждава спорещия, че ще докаже правотата си в случай, че отсрещната страна не може да приведе доказателства, отхвърлящи неговите твърдения. В науката, философията и правото обаче съществува правилото за "тежест на доказване", според което всяка страна, изказваща дадено твърдение, е задължена да предостави доказателства за истинността му. В противен случай всеки би могъл да твърди, че тъмната страна на Луната се обитава от невидими лилави дракони, а противниците на това твърдение трудно ще успеят да демонстрират, че това не е така.

5. Аргумент от незнание

Аргументът от незнание е подобен на негативното доказателство. Той се получава, когато хората допуснат, че ако нещо никога не е било отхвърлено от науката, то трябва да е истина или ако едно нещо никога не е било доказвано от науката, то трябва да е лъжа. Аргументът от незнание е много опасен, понеже дава възможност на наивни хора да смятат, че щом "истината" около определен феномен все още не е установена със сигурност, те са свободни да си измислят всевъзможни налудничави обяснения за неговото съществуване. А това е страшно, имайки предвид необятността на човешкото въображение и огромния брой на загадките, които все още не сме успели да разбулим.