Разказът на последните оцелели от “забравения лагер” на смъртта 06.08 | 09:21

След 70 години свобода Самюел Уиленбърг все още трудно преживява онзи момент, в който е осъзнал, че двете му малки сестри са изпратени в газовите камери.

19-годишният евреин Самюел вече бил свидетел на какви ли не ужаси, след като бил принуден да помага в масовите убийства на мъже, жени и деца в лагерът на смъртта, наречен Треблинка.

Докато се движел безцелно, преглеждайки вещите на поредния влак с обречени невинни, този път идващи от родния му град, Самюел забелязал палто на младо момиче и синя пола, захвърлени на върха на купчина дрехи... точно пред входа на сградата за изтребване.

На този фатален ден през 1942 година младият мъж паднал на пода в отчаяние, когато разпознал дрехите на двете си по-малки сестри.

"Това беше най-ужасният ден в живота ми. Дори сега, когато се сетя, плача”, спомня си той.

Варварско: Стълпотворение на невинните жертви, докарани с влака

Самюел Уиленбърг, който сега е на 90 години, е един от двамата все още живи оцелели от Треблинка - най-ужасяващия нацистки лагер на смъртта, където зверствата и досега остават неразкрити.

Фабриката за смърт, която се намирала в окупирана Полша, била изравнена със земята, точно преди края на войната. Така поддръжниците на Хитлер се опитали да заличат всички следи, разкриващи техните зверства.

Именно липсата на доказателства е причината да нарекат мястото "забравеният лагер” и фактът, че много малко са оцелелите, които могат да разкажат истината, често е удобно използван от онези, които отричат Холокаста. Ето защо Самюел се е зарекъл до края на живота си да свидетелства за ужасящите престъпления, извършени в страховития лагер.

"Една сутрин пристигна ескорт. Ние изтичахме навън. Имаше нова система, при която дрехите се отстраняваха незабавно. В един миг погледнах надолу и видях дрехите на сестрите си. Разпознах палтото на Тамара, което беше твърде малко за нея и затова майка ни бе удължила ръкавите със светло зелен плат. Другата дреха бе войнишката поличка със сини карета на по-малката ми сестра. Бяха разположени така сякаш едната дреха прегръщаше другата. Веднага разбрах какво се е случило.”

Нечовешко: голи жени и деца чакат на опашка преди да намерят смъртта си в газовите камери

Повече от 875 000 души, почти всички от които евреи, са били убити в рамките на една година в Треблинка. Началото било поставено през пролетта на 1942 г. Това била най-вледеняващо ефективната машина за убиване по време на Холокаста.

Пощадените били малцина подбрани млади и силни мъже. Те се спасили от голото пътуване до газовите камери, но за сметка на това били принудени да помага в убийствата на своите събратя евреи.

Франц Щангл, командир в скрития в гората na 90 км от Варшава лагер, се хвалел, че можел да "обработва” цял влак между закуската си в 7 сутринта и обяда в 12ч., убивайки средно по 6 000 евреи.

Само 67 затворници са успели да се спасят от лагера, избягвайки през 1943 г., малко преди Треблинка да бъде унищожен. Самюел бил сред тях, както и Калман Тайгман, който също бил доведен на 19 години с майка си.

Калман казва: "Германците удряха и стреляха по хората наред. Отделяха жените вляво, а мъжете вдясно. Не исках да пускам майка си. Тогава нещо ме удари много силно в главата и припаднах. Това беше последния път, в който я видях. Отведоха я право в газовите камери.”

Често се случвало момчетата, които помагали да откриват трупове на бебета сред вещите на жертвите, които те били принудени да сортират.

Похитителите взимали невръстните същества и ги изгаряли живи в огнищата.

Лагерът на смъртта в окупирана Полша

Калман си спомня: "Беше ад, абсолютен ад - убийци, родени убийци без капка съжаление и разкаяние убиваха всяко малко същество.”

Самюел добавя: "Имаше смърт, просто смърт. Господ трябва да е бил на почивка. Търсех го, но единственото, което виждах бяха красивите полски небеса.”

През 1942 г. в Треблинка били избити повече хора, отколкото на което и да е място в историята на човечеството.

До края на годината, след като почти всички полски евреи били унищожени, лагерът започнал да взема цигани и повече от 135 000 евреи от други части на Европа.

Дяволът: Командирът на Треблинка от тайните служби Франц Щангл

Един ден двама офицери от тайните служби били чути да се хвалят: "Пием за предстоящото пристигане на евреи от Англия.” Това били 300 000 британски евреи, за които нацистите вярвали, че скоро ще са под техен контрол.

Но през февруари 1943 г., победени от руснаците в битката при Сталинград ходът на войната се обърнал срещу германците.

Било наредено унищожение на всякакви доказателства, включително и кремацията на повече от 750 000 трупа, заровени в Треблинка.

Самюел и Калман били сред робите, принудени да изравят тела и да ги горят. Но на 2 август 1943 г. те успели да избягат заедно с още 148 затворници. Повечето били заловени и убити от тайните служби. Самюел бил прострелян в крака, но успял да се скрие. След това той се борил с нацистите във Варшава през 1944 г. Калман също бил късметлия и успял да се измъкне.

Паметник за загиналите, построен на мястото, където били камерите. Надписът вдясно, написан на няколко езика, гласи: "Никога повече"

Хората, които отричат Холокаста, твърдят, че това е бил просто транзитен лагер, но миналата година британският археолог Каролин Стърди Колс успяла да открие доказателства за масивните погребални ями.

Последните двама оцелели от Треблинка участват в документален филм на BBC, за да разкажат истината, надявайки се, че тя няма да умре заедно с тях.

Калман казва: "Скоро няма да има живи, за да разкажат. Светът не може просто така да забрави Треблинка.”

Можете да видите още снимки от онези ужасяващи времена в галерията.