220 000 българи живеят без лична карта 09.10 | 16:30

Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ. По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000. На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки ресурс и невъзможност на засегнатите да участват в обществения живот.

Националният класификатор на настоящите и постоянни адреси в Република България е обща база данни за адресите във всички общини. Адреси отпадат по искане на кметовете на съответните общини, ако те се определят като негодни за живеене. По тази причина много хора остават без постоянен адрес и в такъв случай може да се издаде личен документ с последния валиден адрес на лицето.

Документите с невалиден адрес също са проблемни, докато изтекат. След законодателна промяна през 2024 г. се въвеждат служебни адреси.

"Това е адрес на имот общинска собственост. Определя се от кмета на съответната община и там се извършват служебно регистрации по постоянен или настоящ адрес, или и двете, докато лицето не заяви друга регистрация. Може и да е завинаги. Комисията по адресна регистрация следва да извърши посещение на място, да установи адреса, лицето, да установи дали на адреса има регистрирани повече лица, отколкото позволява квадратурата на съществуващата постройка, и съответно - да даде становище", пояснява пред БНР адвокат Даниела Михайлова, която е работила по много дела, свързани с липсата на лични документи.

На основание на последните промени, ако комисията се произнесе, че лицето не може да се регистрира на заявения адрес, то е длъжна да препоръча регистрация на служебен адрес, уточнява адвокатът.

На практика никой не живее на служебния си адрес, той е само за документацията, така проблемът с липсата на места в общински жилища и центрове за временно настаняване остава. Дори с лични документи тези лица не могат да получават социални помощи, защото когато се направи проверка и се установи, че не живеят на служебния адрес, автоматично получават отказ - предизвикателство, пред което са изправени юристите в тази сфера.

Стига се до обжалване на отказите на "Социално подпомагане" да процедират такива документи. Административният съд би се произнесъл в посока, че това не може да бъде пречка за отпускане на социална помощ, отбелязва адвокат Михайлова, която твърди, че проблемът е масов. "Не можем да очакваме, че проблемът на толкова много лица ще бъде решен със съдебни дела. Не всеки може да води съдебно дело! Когато имаме такъв масов проблем, той сочи на празнота в законодателството и тя трябва да бъде преодоляна.", добавя тя.

За целта са направени постъпки за работни срещи и промени в социалното законодателство, които да се синхронизират с тези в Закона за гражданската регистрация.

МВР има данни за това колко души пребивават в България без лични документи и разполага и със статистики по различни показатели. По проекта "Мрежа с грижа от 0 до 3", ръководен от Фондация "Тъст за социална алтернатива" са работили основно с жени и са им помагали да им бъдат издадени лични документи. Когато обаче гражданска организация помага да се разрешат подобни казуси, то е по проект и в определени населени места.

"Когато едно лице получеше отказ от общинската администрация да бъде адресно регистрирано, единственият начин да се атакува този отказ беше по съдебен ред. В тези случаи обикновено говорим за лица в силно маргинализирано положение. На тях дори не им хрумва, че биха могли да обжалват, а даже и да им хрумне, е много сложно да намерят правна помощ."

Има програми за безработни хора, има позиции, които се предлагат, но тази грижа е недостатъчна и твърде кратковременна, смята адвокат Адела Качаунова от Българския хелзинкски комитет. По думите ѝ, "ако един човек е бездомен, въпреки че има служебен адрес и лична карта, той няма как да отиде в нормален вид на работното си място".

МВР отказва да издаде лична карта на лица, чийто адрес не е в регистъра, защото техният софтуер не го позволява. Въпреки това има успешни дела срещу МВР за тези откази - съдът е приел, че ако един адрес е заличен, тогава следва да се използва предходният, изтъква адвокат Качаунова.

"За съда никога не е имало спор дали хората трябва да имат лични карти или не. Съдилищата обикновено стигаха до решения, които задължаваха органите да издадат тези лични карти, но то не се случваше на практика."

Съдът в Страсбург се е произнесъл, че страната ни има достатъчно вътрешни механизми да снабди хората с лични документи.